Сега нямаше време за странични мисли. Пред Яне беше застанал Кара Мустафа и го гледаше лошо под тъмните си вежди. Яне пък гледаше мустаците му. Колко ли време отделяше мъжът всеки ден, за да поддържа такива мустаци?
Ill том “Хайдут
337
Ш глава “Едирие”
Борбата започна. Още с първия сблъсък Яне разбра, че не беше успял да се подготви и настрои за битката. От първия натиск усети настървението, с което Кара Мустафа се бореше. Мъжът срещу него беше успял да вложи в тази атака нараненото си самочувствие, унижението от онази нощ. преди няколко години, срама, че Яне беше победил брат му, и всичко останало, за което имаше да отмъщава. Още първата атака на турчина беше вихрена. Яне очакваше нещо такова, но какго се оказа не беше подготвен. Още миг и Кара Мустафа щеше да го вдигне. Турчинът му биеше еленси след еленси. Той опитваше при всеки захват да го одере, удари, ощипе и нарани. Въобще бореше се като жена, с онова настървение и злоба, характерни само за тях. Това не беше забранено, така че Яне не можеше нищо да направи. Отначало българинът не успя да противодейства. Отстрани изглеждаше, че той отстъпва, че е стъписан и объркан.
Сега на Яне му се наложи да си припомни как се беше борил братът на Кара Мустафа - Кара Исмаил. Братя бяха, не можеше да се борят по кой знае колко различен начин. Щеше да гради борбата си върху това. Все пак по-големият брат беше по-добър, миналата година той за пореден път беше станал втори пехливанин на същия този турнир. Сила му даваше и високото самочувствие, и желанието винаги да бъде център на внимание, което тук беше прераснало в амбицията му да стане пръв. Къде бяха слабите му места? Суетата, която беше породена от същия този егоцентризъм, високото самочувствие и това да се надценяваш? Яне знаеше, че такива борци винаги подценяват противниците си и надценяват себе си. Тук беше слабото място на Кара Мустафа, но как да го използва в борбата?
Изведнъж на Яне му дойде блестяща идея. Както се бореше, той повика Хусам и човека, който му помагаше. Едва смогна да надвика виковете на хората и това “Шейтан!”, което така натрапчиво го преследваше. Без да спира натиска върху турчина, той извика:
- Хусам ага, отидете до мулето ми и донесете денка, който е на самара!
Двамата мъже отначало бяха стъписани и не можеха да разберат дали чуват добре, или нещо им се причува. Мина известно време преди да разберат, че Яне беше казал точно това. Хусам Джаулджуйлия остана да вика и да помага на Яне, а другият мъж изтича за денка.
Като чу, че докато се бори с него, Яне говори с помощниците си за някакъв денк, Кара Мустафа много се ядоса и бурно го атакува. Това беше обида за всеки пехливанин. Яне успя да се напрегне и “овладя” атаката на турчина.
От страната на Кара Мустафа, да викат и да му помагат, се бяха наредили много негови приятели. Пръв сред тях беше този, когото Яне вече
Токораз Memo
338
Ятаган и Меч
беше победил в първата си борба - брат му Кара Исмаил. Освен тези, които викаха и даваха смислени съвети на противника му, имаше няколко мъже, които само гледаха и се кипреха. Те явно бяха от групата на турчина, но не бяха пехливани, а само бяха дошли да гледат. Зад групата на Кара Мустафа се извисяваше Кая. От одеве гигантът беше впил мрачния си поглед в борещите се мъже и ги гледаше, като че ли това беше най-интересното нещо, което беше виждал и от което зависеше животът му.
Отначало Кара Мустафа беше много по-активен, но с времето започна да губи силите си. Яне разбра, че битката ще е дълга и изтощителна, затова не бързаше. Този път обаче, за разлика от първата борба, той имаше кристална яснота на съзнанието си. От одеве вече няколко пъти Яне се беше “гмурнал” и беше успял да улови тънкия кръст на Кара Мустафа, но всеки път турчинът успяваше да се изплъзне, защото беше много трудно да се задържи тяло, намазано с мазнина. Яне се ядосваше на всяка своя несполучлива атака, защото пехливанската мазна борба, за разлика от сухата българска, беше състезание на грешки. Колкото повече грешиш, толкова повече се изморяваш… и губиш. При нея не е толкова важно колко си добър и колко успешни атаки си направил, а колко по-малко грешки си допуснал. Затова, ако по сухия начин можеха да се борят и да бъдат добри и природно силни момци, които не са надарени с особена техника и вникване в борбата, при “мазната” борба силата и предварителните възможности не влияеха толкова много. Ако “мазният” пехливанин няма съвършена техника и не е получил сериозно обучение, той не можеше да бъде добър. Това не беше борба на умения и в атака, а борба на грешки и в отстъпление. Тази борба искаше повече стабилност, по-яки нерви и сериозен характер. Яне знаеше всичко това, защото дядо му го беше подготвил. Той осъзнаваше, че ще загуби заради своите грешки, а не благодарение на уменията на Кара Мустафа.