- Ако станете башпехливанин, ще ме вземете ли със себе си? - питаше мъжът, с надежда в гласа.
- Само ако стана, така ли? - с насмешка се отнесе Яне. - Предполагам, че тогава ще има много хора, които щс искат да тръгнат с мен! Аз търся хора, които биха тръгнали с мен дори ако съм последен! Не обичам наведени хора, които винаги следват победителите! Ти ще бъдеш с мен, а утре, като загубя, ще ме изоставиш, заради другия силен на деня, заради другия башпехливан!
- Само ако спечелиш, щс ти бъда нужен, господарю! Аз знам много езици и познавам всички по-знатни хора в столицата! И понеже всеки бей и дерибей, дори на най-отдалечената област, има дворец и присъствие в Истанбул, може да се каже, че познавам всички господари в Империята! Ако станеш башпехливан, ще ти трябва някой, който да те учи как да се държиш като равен с господарите! От един обикновен пехливан ще трябва да се превърнеш в башпехливан, човек с обноски, който цени разкоша и парите!
- Господарят Кая такъв башпехливан ли е? Защо не отидеш при него?
Ill том “Хаидут
341
III глава “Едирие
- Господарят Кая не цени живота! Той е религиозен мъж и присъства с нежелание на празниците в негова чест. Миналата година аз държах за господаря Кара Мустафа, който щеше да бъде достоен башпехливан. С него двамата щяхме да покажем какво означава башпехливан, но това няма да се случи и тази година, защото вие, Яне ефенди, го победихте.
Яне беше сигурен, че скръбта на мъжа беше непресторена.
- Сега всичките ми надежди са свързани с вас!
Яне реши да се пошегува с мъжа.
- Аз и сега съм много богат, но гова не ме впечатлява!
Яне не лъжеше. Той наистина държеше ключа към съкровищата, натрупани от Вълчан и Велко. Само един човек можеше да му направи някакъв зулум и това беше Борю. Сети се пак за него и твърдо реши след Едирне да отиде да го търси и да му отмъсти.
- Богат сте?! - пренебрежително каза мъжът. - Вие сте единственият пехливанин дошъл съвсем сам! Добре че съм аз и господарят Хусам, иначе нямаше да можете да намерите къде е мястото за борба! Поне да яздехте кон, пък то муле. Личи си, че сте беден и идвате от някое затънтено място на Империята. От къде бяхте?
- От Станимъка съм. Едно хане близо до Станимъка.
- Това сигурно е някъде високо в планините, отделено от света. Щом яздите муле, трябва да е бедно и пусто място. Сигурно е някъде между голямата пустиня Сахара и Атлазките планини, или Кавказ, или някъде от по-далеч, от Памир и Хиндукуш. Откъде сте всъщност, господарю?
- Наистина до Станимъка има планина, но не е затънтено.
- Ох, извинете, ако ви обидих! Никой човек не смята, че живее в затънтено място. Всеки смята, че се е родил на най-интересното място на света и там е центърът на мирозданието! Извинете, че ви нарекох беден! В това няма нищо срамно, когато нямаш възможност да забогатееш, но когато имаш е глупаво да яздиш муле, след като може да имаш чистокръвен жребец!
Мъжът наистина го смяташе за беден, но не това го засегна. Обиди го това, че го сметна и за лъжец.
- Наистина имам много богатства!
- Да, във вашата страна, Яне ефенди, сигурно сте ага или везир, но в Истанбул ще бъдете най-низш просяк! Столицата на султана е великолепен град, скъп и разкошен! В него нищо да не ядеш и да не си купуваш и само да стоиш е скъпо! Той е виждал толкова богати хора, колкото няма в целия останал свят! Вие към кой народ принадлежите?
Яне беше видял толкова съкровища, иманета, злато и богатства, че беше сигурен, че дори султанът не може да се мери с това, което имаше в
Токораз Memo
342
Ятаган и Меч
пещерите на кауците. Нямаше как да обясни всичко това на този мъж. Представи си златото, а после равното поле, което се ширеше около Фи-либе и Боляровия хан, Родопите и онази мъглица, която правеше полегатите хребети да приличат на някакъв митичен, прадревен змей. България - колко красива беше тя! Заслужаваше си да се откупи със злато! Всяка педя от нея, той щеше да закупи със злато! Богатствата не бяха важни, а земята и идеята България. Яне почувства това със сърцето си, но нямаше как да го обясни на този човек. Все пак се чувстваше засегнат и каза: