Мина много време преди тълпата да го остави. Яне искаше да разбере защо като го видят всички крещят “Шейтан!”, но сега нямаше сили да пита за това. Хусам и помощникът му почти се сбиха с хората, за да го оставят на мира. Сега обаче на свой ред Хусам го сграбчи, вдигна го и започна да крещи, като се въртеше в кръг. Когато и той го пусна, към него се приближи помощникът му.
Токораз Memo
344
Ятаган и Меч
- Сега, башпехливан Яне ефенди, трябва да се стегнеш! Бързо наметни някой халат, защото скоро трябва да излезеш, за да ти дадат коча, а после трябва да те поздрави и самият наш господар, владетелят на всички правоверни - султан Ахмед III!
- Нямам халат! - бързо каза новият башпехливан и най-добър борец в света - Яне.
- Как така без халат? Какъв пехливанин си без халат? - възмути се той.
Яне реши да се пошегува, на душата му вече беше леко и той каза:
- Най-добрият пехливанин!
Мъжът се същиса, той като че ли полудя и започна да се щура наля-во-надясно. Най-накрая изчезна нанякъде. Чак сега Яне си даде сметка, чс дори не знае името му.
Когато след малко се върна, с чисто нов шарен копринен халат в ръка, Яне го попита:
- Всъщност, ефенди, как ви е името?
- Името ми, не е важно името ми! Вижте какъв достоен халат намерих, достоен за башпехливан! Скъперникът не пожела да смъкне достатъчно от цената и нямах време да се пазаря, но после ще отида да се разправям с него! Дължите ми пари за това истинско бижу, башпехливан ефенди! Бързо! Бързо!
Той хвана и почти насила повлече Яне след себе си. Доскоро място за борба, сега алая беше изпълнен с всички пехливани, които бяха участвали в борбите. Всички те се бяха строили и когато мъжът избута пред тях стъписания Яне, като по команда всички, включително Кая и Кара Мустафа, в един глас извикаха:
- Евала! Евала! Евала! Башпехливан!
Към Яне се приближи един нисичък възрастен човек, който водеше след себе си огромен коч. Рогата на животното бяха така завъртени на челото, че очите му не се виждаха. Отвсякъде се чуваше почти истерична музика на зурни и тъпани. Различните оркестри така сливаха музиките си, че на Яне му се струваше, че ще полудее. Човекът говореше нещо, но то нито се чуваше, нито се разбираше. Изведнъж, с едно единствено, много ловко движение, той вдигна огромния коч и с лекота го постави на раменете на Яне. “Пехливанин и то много добър!” - помисли си Яне. Самото движение, силата и умението да балансира, веднага показа на Яне, че дребният мъж е опитен и много добър пехливанин. Сигурно в миналото на него самия бяха поставяли такъв коч на раменете. Яне хвана кръстосаните крака на коча и като приклекна, го вдигна над главата си. Всички пехливани и цялото множество, като един, извикаха:
- Евала!!!
Ill том “Хайдут
345
Ш глава “Едирне”
От този момент Яне беше официално обявен за башпехливан. Той беше успял, беше сбъднал мечтите на хиляди Болярови и на милиони българи, техен пехливанин да бъде най-добрият, но сега не разбираше нищо от това.
Така както държеше коча се сети за Кая. Със сигурност си беше навлякъл неговата омразата и тази на Кара Мустафа, но сега не можеше да мисли за това.
След като Хусам му помогна да свали коча. помощникът му го поведе към трибуната, откъдето през цялото време султанът, с цялата си свита, беше наблюдавал. Яне се качи горе, но все още беше толкова зашеметен, че дълго време не можа да разбере кой точно е султанът.
- Е, Мирза, кой си ми довел? - попита един красив млад мъж, в разцвета на силите си и с осанка на владетел. Той имаше бледо одухотворено лице, което разкриваше вътрешна красота и финес.
Чак след това Яне видя златотъканите дрехи, безупречния тюрбан и всичко, което недвусмислено показваше, че това е самият султан. “Хубаво е за един владетел, когато хората го познават не по дрехите и антуража, който е около него, а по лицето и осанката. Това говори, че владетелят преди всичко е достоен и значителен човек и след това владетел по силата на властта” - това си мислеше Яне, като се възхищаваше на ясния поглед и гладка мисъл на султана. Със сигурност Ахмед III беше любител на изкуствата. Дядо му винаги му беше описвал турските султани като дребни, прегърбени, с брадавица на носа, скъперници, свад-ливи, дребнави и жестоки. Затова Яне винаги беше смятал, че те са с много тъмна кожа, която съответства на цвета на душите им. Този мъж нямаше нищо общо е представата му. Той беше изтънчен и благороден.