Султанът продължи да говори е помощника му. Така Яне разбра, че неговото име е Мирза и че някога е работил за султана. Сега беше ред на Яне да се учуди на познанствата на Мирза, точно така, както той се беше учудвал на неговите.
- Привет, башпехливанино! - обърна се по някое време султанът към Яне.
- Привет, Ваше величество! - бавно отговори Яне, като не беше сигурен дали точно така трябва да се обърне към султана. Мирза обаче веднага поправи нещата. Той, като опитен човек, продължи да обяснява, че Яне е малко нескопосан, защото не е учен какво да прави и да казва.
- Иначе не е лош човек! - завърши Мирза.
- Разбрах, че си от някакъв народ! Кой по точно?
- Българин съм, Ваше величество!
- Българин! - султанът така го каза, че не се разбра дали се сети кои са българите, или го каза само така, за да го запомни и по-късно да пи
Токораз Memo
346
Ятаган и Меч
та за тях. - Днес се бори чудесно и достави голяма радост на очите ми, макар да държах за Кая! Тази вечер те каня да бъдеш мой гост!
Султанът кимна, а Яне не знаеше какво да прави. Мирза съобразително хвана халата му отпред и го дръпна надолу. Без да иска Яне се поклони, а след това се обърна и така двамата напуснаха трибуната. Срещата със султана беше приключила толкова изненадващо. Той още не беше сигурен, че въобще се е състояла.
- Много бързо свърши всичко, Мирза! - каза доволен Яне. - Мислех, че ще съм много по-притеснен!
- Ти беше много “дървен” и нищо не каза, и по-добре. Султанът разговаря с теб даже прекалено дълго, а тази вечер ще бъдеш почетен гост на празненство в твоя чест. Това е много!
Докато двамата говореха, към тях се приближи някакъв мъж. Той беше дебел, с тяло подобно на буре. Двамата с Мирза започнаха да разговарят, като добри стари приятели. Когато мъжът си тръгна, Мирза каза:
- Трябва да тръгваме към сарая на султана. Там имаш отредени лични покои и те чака хамам, специално за теб. По пътя трябва да прода-дем мулето и да видим какво ще правим с кучето.
- Мулето не продавам, а кучето идва с мен! - рязко отсече новият башпехливан.
Мирза се направи, че не чува и продължи да се държи така, все едно, че Яне нищо не беше казал. Той си мърмореше под нос, но така че Яне да го чува:
- Уф, какво ми дойде до главата! Точно моят човек да стане башпехливан и той да е груб и недодялан, и да не се вслушва в думите ми! О, Аллах, защо само ме подлъгваш, че ще има щастие за мен, а после ме разочароваш? Мирза, Мирза е наказан!
Театралното тюхкане на Мирза не дразнеше Яне, дори напротив, развеселяваше го. Той гледаше хитрия мъж и искаше да види докъде може да стигне.
- Мъжът питаше и искаше да знае още нещо. В хамама някой трябва да ви размачка гърба! Какво ще искате - две ханъми или млади момчета?
- Какво? - Яне се изуми.
- По какво си падате, башпехливан ефенди?
- Досега никога не съм бил с жена, а с мъж дори не съм си го помислял! Аз съм християнин!
- Вай, вай, башпехливанин още не е бил с жена! Веднага трябва да се уреди този въпрос! Ако другите хора разберат, ще се смеят!
Яне премълча. Скоро той заговори на друга тема.
- Преди да тръгна към сарая има още няколко сметки, които трябва да уредя тук - каза Яне. След това, с твърда крачка, тръгна да търси Ху-
Ill том “Хайдут
347
III глава “Едирне”
сам. Намери го до шатрата му. Всички много се зарадваха, че лично новият башпехливан ги е удостоил с присъствието си и цялата свита на сириеца, която пак се беше събрала, искрено се зарадва на успеха на Яне. Новият башпехливан отдаде почит на всеки и се сбогува с Хусам, като с добър приятел.
- Сега, като башпехливан, ще обикаляш много из Империята. Ако някой ден се отбиеш в Дамаск, ме потърси! Нас всички ни знаят! Бих те поканил да седнеш при нас, но знам, че султанската трапеза те чака!
Яне се обърна и си тръгна. По някое време каза на Мирза.
- Коча, който спечелих от борбите, изпрати на ханджията на “Девечи хане”. Благодари му и му изпрати моите поздрави. Кажи, че башпехливанът му благодари. Догодина пак ще отседна при него и отново ще ми направи от своята “закуска”.
Докато Мирза отиде да свърши това, Яне обиколи града и отиде да види казармите на еничарите. Миналата вечер беше наблюдавал нещо, което беше оставило дълбок отпечатък у него и сега искаше пак да погледа, но не видя никого и скоро тръгна към пазара. Мирза го чакаше премалял от нетърпение.
- Бързо! Бързо, ефенди, закъсняваме!
След това го поведе. Лично той водеше поводите на мулето, а Яне и Буря го следваха. Мъжът явно знаеше накъде точно ги води. Скоро тази любопитна група застана през портите на Стария дворец. Мирза поговори със стражите и те го пуснаха. Когато Яне минаваше покрай тях, всички направиха ниско темане и го поздравиха най-вежливо, като го нарекоха “башпехливан”. Младежът беше потресен. Никога досега в живота си не беше получавал такова уважение. Сега сърцето му се стопли. Но това не беше краят. Всеки, който го срещаше, му правеше място и го поздравяваше. Явно вече всички го познаваха. В сарая имаше специално крило отделено за него. Там сновяха множество слуги, с които се разправяше Мирза. По някое време се появи един прислужник и каза: