- Прибрахме мулето на прислужника Мирза, а къде е конят на господаря?
Мирза веднага се появи отнякъде с готов отговор.
- Господарят много бързаше, за да не закъснее за борбите и конят му издъхна по пътя!
- Това означава, че господарят няма кон в момента!
- Да, при първа възможност господарят ще си купи кон, който съответства на ранга му!
Обърканият човечец се поклони и излезе с гръб към вратата. Яне се чувстваше странно. Толкова много хора му се кланяха, наричаха го “господарю”, а той беше част от раята и беше израсъл в бедност в Боляровия хан.
Токораз Memo
348
Ятаган и Меч
- Казах ви, че трябваше да се отървем от мулето! Мирза не е свикнал да язди муле!
- А Мирза свикнал ли е да го ритат отзад? - Яне не се стърпя на нарастващите претенции на помощника си. Тези думи като че ли успокоиха поне за миг мъжа. Яне го държеше при себе си, защото имаше нужда от помощта му, но понякога се ядосваше на досажданията му.
- Яне ефенди, имате ли пари? - попита по някое време Мирза.
- Не, нямам никакви пари.
- Трябва да отидем да вземем назаем малко пари! Не подхожда на башпехливанин да няма пари, да не раздава злато на прислугата и да не приема скъпи подаръци!
Яне веднага разбра, че мъжът има нещо предвид и на шега го попита:
- Откъде да вземем заем?
- Има тук един евреин, Ицхак се казва, той с радост ще ви отпусне заем!
- Никакъв заем няма да тегля!
- Не може, господарю, да се появявате навсякъде с едни и същи дрехи! Трябва и кон да си купите!
Мина се не мина някое време и Мирза пак дойде при него. Върху пищно легло, покрито цялото с най-фини полупрозрачни балдахини, бяха сложени дрехи. До тях стоеше човек с метър и с ножица в ръце. Той помоли Яне да ги облече, за да ги отнесе и да ги дошие. Това бяха дрехи, с които башпехливанинът трябваше да бъде облечен тази вечер. Те бяха подарък от султана. Яне искаше да помогне на мъжа да си свърши работата по-бързо. И точно когато ги беше облякъл и шивачът вземаше мярката, отнякъде се появи Мирза. Той беше като фурия. Развика се, започна да дърпа дрехите от гърба на Яне и за малко не го събори. Яне разбра, че първо трябвало да се изкъпе в хамама, а чак след това да се вземат мерки. На новия башпехливанин се наложи да стисне малко Мирза за врата, за да го успокои. После благодарният шивач си свърши работата и се оттегли, горещо благодарейки. Мъжът явно беше свикнал на такова отношение, но беше впечатлен от силата, спокойствието и благородството на новия башпехливанин. Личеше си, че това момче има благороден характер, не е покварено от властта и не се е самозабравило. После мъжът цяла година щеше да се гордее е това си познанство, да разказва случката и да възхвалява качествата на новия башпехливан.
Яне беше останал съвсем гол, Мирза беше отнесъл нанякъде халата му, затова сега се прикриваше с две ръце.
- Хайде, господарю! - каза Мирза и го поведе по дълъг и широк мраморен коридор.
- Хей, аз съм гол! Не мога да ходя така!
Ill том “Хайдут
349
III глава “Едирне
- Те всички са прислужнички, господарю! - спокойно му отвърна мъжът.
Най-накрая спряха пред една врата.
- Тук е, господарю! Това е хамамът! Влизайте!
Яне бутна широката врата и веднага навлезе в друг свят. Топлина и гъсти валма пара го обгърнаха. Кожата му цялата настръхна, но това беше от удоволствие. Той вървеше бавно и чу как вратата зад него се затвори. Подът беше украсен е многоцветна мозайка. Не можеше да види какво е изобразено на нея, но чувстваше пода топъл. Явно по някакъв начин той се нагряваше. Яне продължи напред и скоро стигна до голям басейн. Бавно влезе в него и не можа да сдържи стона на блаженство, който се изтръгна от гърлото му. Водата беше приятно топла и дори малко по-топла, отколкото беше очаквал. Отначало хем му беше малко горещо, хем му беше хубаво. Потопи се целият, до брадичката във водата. Чувстваше как изтощените му и стегнати от напрежение мускули, които се бяха превърнали в буци, сега се отпускаха и възлите, на които се бяха сплели, бавно се разплитаха. Това беше блаженство. Сега разбра какво е хамам и защо това беше награда за всички пехливани. Усещането да се изкъпеш в турска баня, след тежка борба, беше най-приятното нещо, което му се беше случвало досега. Това беше раят. Той дишаше тихо и леко, като че ли се страхуваше да не прогони прекрасния сън, в който беше попаднал. Докато стоеше на място, кожата му свикваше е горещината на водата. Водата беше толкова топла и така разпусна цялото му тяло, че на Яне му се струваше, че лети. Когато обаче раздвижеше ръце, изведнъж започваше да чувства водата по-гореща и така, макар да беше под вода, целият настръхваше от удоволствие. Парата беше толкова гъста, че нищо не виждаше. Скоро започна да се движи из басейна и имаше чувството, чс тялото му е огнена топка, а той е сред облаците.