И тогава от белите пухкави облаци се появиха два ангела. Отначало Яне не разбра дали това не е видение, но те бавно навлязоха във водата. Жените бяха напълно голи и само на главите си имаха по една малка диадема и тънък прозрачен воал сс спускаше над тялото им. Яне спря. Отначало воалите им, а по-късно и косите им, бавно се мокреха. Гледката беше толкова красива, чс Яне остана с отворена уста. Сигурно е изглеждал смешно, така изумен и застинал, с вода до брадичката. Жените се разсмяха и минаха от двете му страни. После леко го докоснаха, а той целият потрепера. После панически се опита да се освободи от тях.
- Там! Там! Почакайте ме там!
Двете жени веднага разбраха какво иска Яне и смеейки сс, излязоха от водата и отидоха близо до една дървена ажурна стена от много фина дърворезба. Ситни геометрични формички се преплитаха и образуваха невероятна плетеница. Още на влизане Яне я беше забелязал. Жените го
Токораз Memo
350
Ятаган и Меч
чакаха и си говореха, а Яне не можеше да излезе и така остана дълго във водата.
- Няма ли да идваш? - го повика по някое време едната жена. Яне погледна надолу.
- Още не! Можете ли да ми дадете някакъв пешкир?
- Защо, срам ли те е? - двете жени отново избухнаха в смях. - Сещам се защо? - каза другата и се засмя, но вече по по-различен начин.
Скоро му донесоха пешкир, но трябваше да мине още доста време преди да излезе. Когато го видяха, двете жени се смяха дълго. Яне бързо легна по корем и се отпусна. Жените само това чакаха. Веднага го заляха с някакво топло благоуханно масло и започнаха, с бавни движения, да размачкват мускулите му. Той беше затворил очи и така се беше отпуснал, че на моменти му се струваше, че потъва в някаква черна пелена. Те бяха толкова опитни в масажа, че така, като беше затворил очи, Яне престана да чувства тялото си такова, каквото беше. Струваше му се, че е тесто, а жените го месят и премятат и като че ли кости не бяха останали в него. Беше толкова отпуснат. Когато Мирза влезе с трясък и се развика, че закъсняват, Яне опита да се изправи, но не можеше. Голите жени, поклащайки съблазнително бедра, напуснаха хамама, а Яне остана легнал по корем, като гледаше след тях. Наистина нямаше сили да се изправи. Наложи се Мирза да му помага, за кой ли път днес. Яне влезе в басейна, за да отмие благовонното масло, което жените бяха втрили в тялото му. После излезе от хамама. Студеният и чист въздух му подейства ободряващо и го накара да се стегне. Новите му дрехи вече бяха ушити и грижливо сгънати го чакаха върху леглото. Яне се облече и от денка извади кесиджийската кама, която втъкна в копринения колан на новата си дреха. Той знаеше, че ще се яви пред султана, а бива ли воин да се яви пред владетел без оръжието си? Освен това не знаеше какво могат да намислят Кая и Кара Мустафа. Той трябваше да е готов на всичко. Шивачът явно беше голям майстор, защото дрехата беше много удобна и Яне веднага се почувства много добре, облечен с нея. Тя обаче беше турска - с шалвари и някаква горна част, като на бейовете, която се спускаше чак до петите му. Дадоха му да облече обувки с мека подметка, които бяха с извити нагоре остри върхове. Обувките бяха много удобни за ходене по мрамора на сарая, но Яне не можеше да си представи как би ходил с тях из Българско или Родопа планина.
- Къде са ми дрехите? - попита Яне. Новите дрехи много му харесваха, но не можеше да си представи как с тях би се прибрал в Боляровия хан, Бачкьой или Козбунар.
- Изгорихме ги! Те бяха пълни с въшки!
Ill том “Хайдут
351
Ш глава “Едирне”
Яне се намръщи и зверски изгледа мъжа, който се направи, че не забелязва това.
- Искам си дрехите!
- Няма ги, наистина ги изгорихме.
Яне не искаше да се ядосва, затова последва Мирза. Двамата вървяха дълго из коридорите. На едно място пред него се изправи огромен арап. Той сигурно беше от тези еничари, които само пазеха. Арапът беше висок колкото Велко и Кая и много му заприлича на кесиджията, който преди няколко години беше видял в стаята на Велко в Козбунар.