- Юсуп ефенди, султанът ни чака! - каза Мирза. - Това е новият башпехливан!
Юсуп явно въобще не беше впечатлен от Яне. Той все така го гледаше отгоре и никакъв мускул не трепваше по лицето му.
- Знам! - каза той бавно, а Яне като че ли потъна в дълбокия му глас.
Мина доста време преди сейменът да се премести и да ги пусне да
влязат. Той го направи бавно и е неохота. Яне и Мирза влязоха в голяма зала, е много мраморни колони. Повървяха доста преди да стигнат до мястото, където беше подредена дълга софра, върху ниска масичка. Около масата бяха насядали и налягали много хора. Това беше елитът на Империята. Когато Яне застана прав, всички спряха да говорят.
- Представям ви новия башпехливанин! - каза султанът и всички поздравиха Яне. После Мирза го настани близо до султана и до един човек, който по-късно разбра, че е Великият везир Чорлулу Али паша. Двамата мъже си говореха за изкуства, за поезия и за всичко останало, но не и за управлението на Империята. Яне почти нищо не разбираше от това, за което говореха, но разбра, че са умни и просветени хора.
“Може ли толкова умен човек да ни управлява, а ние да тънем в мракобесие? - мислеше си Яне. - Дали ако му кажа да освободи народа ни, няма да го направи?” От самото начало такива мисли се въртяха в главата на новия башпехливанин. Чорлулу Али паша по нищо не отстъпваше на султана и така мъжете все повече и повече навлизаха в разговора за изкуства. Яне виждаше как все по-голямо отегчение се изписва по лицата на останалите гости.
Храната беше в изобилие и добре подбрана. Повечето ястия Яне въобще не беше виждал, но дори и по-простите храни, които познаваше, бяха сготвени по великолепен начин. Отначало гой се притесняваше и само плахо опитваше от гозбите. Като хапна малко, гладът го превзе. Цял ден беше ял само пастърма и от “чудото” на ханджията от “Дсвечи хане”. Този ден не беше ял нормална храна, а се беше борил много пъти. Скоро се нахвърли върху храната. Най-много му харесаха едни мал
Токораз Memo
352
Ятаган и Меч
ки печени бутчета, залети с вкусен сос. Сигурно бяха от пъдпъдък или някаква друга птица. Яне ядеше и слушаше разговорите. Другите хора му се радваха и го насърчаваха. Всички хвалеха силата и уменията му и преразказваха борбите му. Опитваха се да си припомнят тази или онази борба и постоянно се допитваха до Яне, като към най-голям авторитет.
Най-накрая се нахрани. През цялото време, докато ядеше, слуги сменяха течността в една от чашите. Сега, когато се нахрани, отпи от нея. В чашата имаше вино, което беше охладено и много приятно. Виното беше с лек малинов аромат и много сладко. То приятно щипеше на върха на езика му и като че ли в него имаше и малко лимон.
- Какво е това? - попита Яне, когато слугите пак смениха чашата му.
- От Кавказ носят лед, с който охлаждаме виното. В него киснем сушени смокини, стафиди и разтваряме мед. Накисват се и различни билки, слагат се и резенчета зелен лимон.
- Какви билки?
- Това го знае само главният виночерпец!
Яне отпи пак от студената течност и тя все повече му се услаждаше. Студът пречеше да усеща алкохола и киселия вкус на виното. Прислужниците сменяха течността, когато тя се затоплеше. Студенината приятно се разливаше из тялото на момчето и така скоро, без да усети да е пил много, главата му се “завъртя”.
Разговорите ставаха все по-интересни и на него все повече му се искаше да каже нещо, но не знаеше какво.
По някое време се изправи един мъж и помолен от султана, започна да рецитира стихове. Яне знаеше добре турски, но все пак му беше трудно да вникне в смисъла на чутото, а може би виното също беше виновно за това. После зад завесата се чу тиха музика и пред султана, във вихрен танц, се завъртяха няколко танцьорки. Всяка движеше примамливо хълбоци и като че ли се опитваше да съблазни султана и гостите. Яне ги гледаше и пред очите му всичко се въртеше, но не от танца, за-щото когато притвореше очи, въртенето продължаваше. Вълна на блаженство се разливаше из тялото му. Той гледаше танцьорките и разбра колко голяма е разликата между тях и българките. Жените в родния му край се обличаха съвсем просто и смятаха, че задължението им е да раждат деца. А жените тук бяха като дявола. Те примамваха мъжете и ги изкушаваха. За пръв път в живота си Яне се почувства изкушен. Винаги беше смятал, че трябва да бъде с жена, която да обича и харесва. Беше си представял жената, с която е, скромна, тиха и послушна. Тези жени бяха от друго тесто. Те бяха свободни и ефирни, точно като воалите, с които се бяха прикрили. Когато музиката свърши, жените спря
Ill том “Хайдут
353
III глава “Едирне “
ха своя танц. Чак тогава Яне успя да ги разгледа. Най-красивите цветя на Империята събрани в един букет. Всички те стояха, а гърдите им се повдигаха от умора. Приличаха на уморени расови коне. Султанът се наведе напред и хвърли бялата си кърпа в краката на една от тях. Жената се наведе и взе кърпата, а после, в знак на благодарност за оказана чест, я допря до гърдите си. След това всички жени, гледайки към султана, излязоха назад.