- Башпехливан ефенди, харесаха ли ви ханъмите ми? - попита го султанът.
Яне се почуди как да отговори. Те наистина много му харесваха, но не знаеше как да реагира. В Боляровия хан и в България да похвалиш стопанката не беше лошо, но да кажеш за омъжена жена, че ти харесва и че танцува красиво, това вече беше обида. Яне беше чувал, че турците са ревниви и не знаеше, ако похвали танца на жените, дали това няма да разгневи султана.
В този момент се намеси Мирза, който го спаси:
- Башпехливан ефенди е останал без глас и е втрещен от красотата и майсторството в танца на вашите ханъми, о превелики владетелю и по-велител на всички правоверни!
Султанът се засмя на ловкото измъкване. Той гледаше изуменият поглед на Яне и всичко му беше ясно.
- Май башпехливанинът не е много сведущ по жените? - шегувайки се каза Великият везир.
В първия момент Яне не разбра какво точно говорят мъжете.
- Има такова нещо! - призна Мирза. - Той идва от някаква дива страна, която била съвсем наблизо.
- Много ли е беден? Нуждае ли се от пари? - попита пак Али паша.
Яне искаше да каже, че е богат и че има пари. Той си представи богатствата на Вълчан и Велко. Сигурно беше много по-богат от всички тези мъже вкупом. Дали сега не беше възможно да поиска да купи България? Не знаеше колко пари ще му трябват и дали ще му стигнат. Може би не беше лоша идея да попита султана, пък току виж вече има пари да откупи България.
- Мисля, че е много беден! Струва ми се, че няма пукната пара! Освен това до тук е дошъл, яздейки муле!
Всички мъже се шегуваха за негова сметка и избухнаха в смях, при последните думи на Мирза. Яне искаше да се защити. Той не беше дрипльо. Беше по-богат от всички тези мъже. Той беше горд човек, от славен род на пехливани. Някога неговият род сигурно беше владял цяла Тракия и Загоре.
Токораз Memo
354
Ятаган и Меч
- Богат съм! - пиянски избоботи Яне и не позна гласа си. - Имам пари да купя цяла България!
Яне погледна султана в очите и избоботи неразбираемо.
- Ваше величество, за колко пари ще ми продадете България?
- Какво? - султанът нищо не разбираше от несвързаните думи на новия башпехливан. Той говореше не много лошо турски, но си личеше, че не му е майчин език. Другите мъже обаче разбраха и започнаха невъздържано да се смеят. Някои от тях така “цвилеха” и “квичаха”, че се търкаляха по земята от смях. По всичко беше ясно, че младият пехливанин, макар и добър борец, е много беден. Явно беше израснал в някоя скромна планинска хижа. Мирза наистина беше прав. Сега обаче, под-пийнал, той беше започнал да развихря въображението си. Виното и умората, в комбинация, бяха лоши съветници. Така момчето, зашеметено от компанията, в която беше попаднало, си беше повярвало, че е нещо много повече от това, което беше. Той явно искаше да впечатли новите си познайници и да бъде поне равен с тях, а това бяха едни от най-богатите хора в света. Мъжете предчувстваха прекрасното забавление, което щеше да им осигури новият башпехливан.
- Аз мислих башпехливанът да си избере жена за нощта, но той си пожела цяла държава! Май е по-добре да вървим да спим! Утре вечер, нека пирът продължи! - каза султанът и всички станаха да го изпратят, а след това някои останаха да дояждат и допиват.
Вече беше късно среднощ. Яне реши да се прибира. Мъжете не го бяха взели на сериозно и сега той се чудеше защо стана така. Прибираше се към покоите си, подкрепян от Мирза.
На другата сутрин главата го болеше и в ушите си чуваше силен писък, който не спираше, нито намаляваше силата си. Той го караше да се мръщи и да върти безпомощно глава. Когато Мирза дойде да го събуди, на него му се стори, че той крещи в ухото му.
- По-тихо! По-тихо! - промърмори младият башпехливан.
Мъжът разбра за какво става въпрос и се усмихна.
- Измийте се със студена вода, а след това трябва да ходим, башпехливан ефенди!
- Къде трябва да ходим?
- Как къде? Нали отиваме да ви вземем заем от Ицхак?!
Яне не знаеше, че такъв беше планът. Явно Мирза сам беше решил това. Той не беше съгласен, но сега не му се спореше, затова покорно последва мъжа до легена, в който се изми. Пое пешкира, избърса се и се почувства много по-добре. След това отказа закуската, защото имаше чувство, че червата му са завързани на възел. Скоро излязоха от сарая.