Ill том “Хайдут
355
III глава “Едирне”
Стражите отново го поздравиха. В града глъчката още не беше намаляла. Повечето пехливани явно още не се бяха прибрали по родните си места. Яне вървеше гордо изправен, а хората го поздравяваха горещо. Той отвръщаше на всеки техен поздрав. По някое време се попита дали се държи подобаващо за един башпехливанин. Чудеше се как ли би се държал Кая в този момент, ако беше на негова място.
По някое време Мирза кривна от широкия калдъръмен път, по който се движеха, и влезе в някакви криви тесни улички. Те също бяха застлани е големи каменни плочи, но Яне никога не би влезнал сам тук. Даже не би се сетил, че в тези сокаци може да живее някой богат човек. Скоро Мирза спря пред едно разкривено дюкянче, с малки и толкова заца-пани джамчета, че не беше възможно вътре да се надзърне. Вратата също беше разкривена, но много здрава и беше вкопана в земята, с три малки каменни стъпала.
Евреинът Ицхак беше висок, сух и прегърбен мъж. Носът му беше гърбав и тънък, като клюн на птица, и на него бяха кацнали някакви кръгли неща, през които той изгледа Яне и Мирза. Като видя втория, Ицхак се усмихна, но не лъчезарно и от радост, а все едно виждаше нещо вкусно за ядене. Той се зарадва на Мирза, като на голяма, мазна, вкусна хапка.
- Какво ви води насам, към скромното дюкянче на бедния ви роб Ицхак, Мирза ага? Заемче ли? - мъжът говореше толкова лигаво, все едно всеки момент щеше да се разтече. Яне не го хареса от пръв поглед. Той беше точно от тези мъже, който лицемерничат и са способни пред теб да се мазнят, а зад гърба ти да говорят всякакви пошли неща.
- Не идвам за себе си! - Мирза също заговори с “мазен” глас, като евреина. - Идвам заради Яне, новия башпехливанин.
- Това ли е новият башпехливанин?
-Да!
- Трябва да му отпуснем тогава едно заемче!
Докато двамата си говореха, Яне гледаше внимателно евреина. Дядо му ги беше наричал чифути и още от малък го бяха плашили с тях. Беше чувал, че те отвличат непослушните деца християнчета, после ги слагат в каци, набиват им дълги пирони, а после търкалят каците и така, докато от детето не изтече цялата му кръв. След това чифутите пият от тази кръв. Яне сега гледаше, за да види дали евреинът няма да се издаде по някакъв начин, че е пил човешка кръв.
Яне знаеше, че евреите не са нито християни, нито мюсюлмани, но не знаеше какви са точно. Беше чувал само, че те се кланят на дявола и че техният бог е Сатаната.
Токораз Memo
356
Ятаган и Меч
- Какво заемче ще искате, башпехливан ефенди? - попита го евреинът и така го изненада с този въпрос, че Яне за малко да подскочи.
- Ами ъъъъ… - всъщност Яне не се беше замислял какъв заем да иска и въобще не знаеше защо да вземе заем. Все пак трябваше да каже нещо и той реши.
- Ами двадесет златни пари.
- Двадесет златни пари? - евреинът беше изумен.
Мирза също го гледаше, със силно изненадано изражение на лицето.
- Как така двадесет пари? Че то това е обида за мен. Хората, ако разберат, че съм ви дал само двадесет пари, двадесет пари на башпехливана, ще помислят, че съм скъперник или че башпехливанът е неблагонадежден! Това ще е срам, ефенди! Нека си остане между нас, ще се направя, че не съм го чул!
Мирза ефенди! - евреинът се обърна към него за подкрепа и търсейки помощ.
Мирза се приближи до Яне и се наведе към ухото му.
- Какво правете, ефенди? Не ме срамете!
- Колко трябва да взема, за да не ви обидя?
- Най-малкото сто златни пари. Нали после Ицхак ефенди трябва да се похвали, че ти е дал пари на заем.
- Добре, искам да ми дадете сто златни пари!
- Сто златни пари? - евреинът все още беше изумен. Той явно смяташе и тези пари за малко.
Яне обаче не се нуждаеше от пари. Съвсем наблизо се намираха пещерите с най-голямото съкровище в света и всички те му принадлежаха. Защо му беше сега да взема пари на заем от този евреин? Яне все още не можеше да разбере защо въобще се беше оказал тук. Скоро разбра. Всъщност от пари се нуждаеше не той, а Мирза. Мирза взе парите и се разбра с евреина как и кога Яне да му ги върне.
Двамата излязоха от ехлупеното дюкянче на евреина лихвар, което миришеше на нещо странно. После веднага отидоха на пазара за животни. През цялото време Мирза беше видимо доволен. Той непрекъснато си подхвърляше голямата тежка кесия със златни пари и звукът на подрънкващото вътре злато явно беше като музика за ушите му.
- Кога и колко ще ми платите, башпехливан ефенди? - по някое време попита Мирза.
- Колко искаш да ти платя? - поинтересува се просто ей така Яне. Искаше да види докъде ще стигне турчинът.
- Не съм мислил. Преди да се разделим ще ви кажа.