Яне реши да се пошегува и затова каза:
Ill том “Хайдут
357
III глава “Едирие”
- Мисля, че скоро ще се разделим.
- Какво? - сега вече турчинът беше искрено изненадан, без преструвки и лицемерие. Това се хареса на Яне и той се засмя с глас. - Не ми харесва, че господарят се шегува за моя сметка! - намръщен промърмори Мирза.
Яне знаеше, че Мирза е с него не заради сините му очи, а за да спечели от него. Той се беше залепил за него, както пиявица се впива в крака на някое животно. Сам не беше усетил как Мирза беше станал неотменна част от него.
Мъжът го заведе до конюшната и там двамата избраха кон. Мирза постоянно повтаряше, че не може башпехливанинът да няма кон. На Яне му беше толкова безинтересно, че дори не погледна коня. Той се чувстваше гладен и уморен, но в същото време не можеше да яде, защо-то му се гадеше. Когато се прибраха, навън вече цареше мрак. Яне веднага се отправи към покоите си. Той искаше да легне и да поспи, но Мирза скоро се появи, раздруса го и настоя да става и да се приготвя за пиршеството тази вечер.
Мърморейки недоволно, Яне се изправи и започна да се облича.
- Не може! Не може да сте облечен пак със същата дреха! Какво ще си помислят хората за вас?
- Нямам нови дрехи, а и не виждам смисъл да се обличам всяка вечер с нови! Тези са ми съвсем чисти и нови!
- Не! Не! - настояваше Мирза, но Яне повече не му обърна внимание. Той облече “старите” дрехи и тръгна към пиршеството.
Когато пристигна, всички току що сядаха. Всички го поздравиха. Султанът отново го покани да седне до него и до Великия везир.
- Утре ще има лов, а после се прибираме в Истанбул! Знам, че много от вас вече копнеят да се приберат в столицата! Знаете, че Едирне не ми е от любимите градове!
Яне се сети за случката с брата на султана и също разбра защо падишахът каза това.
- Каня башпехливана да ми гостува в Истанбул, за да мога да го покажа на цялото общество в столицата!
Яне никога не беше имал намерение да ходи до Истанбул. Преди да дойде в Едирне, той не беше мислил как ще се прибере. Макар че се беше надявал да стане башпехливан, той не беше подготвен за това. Винаги беше смятал, че след борбите веднага ще се прибере в Козбунар или в Бачкьой. Колкото повече оставаше в Едирне, толкова по-неудоб- но се чувстваше и искаше по-скоро да се прибере. Сега, когато разбра, че няма да може веднага да се върне, му стана неприятно.
Токораз Memo
358
Ятаган и Меч
- Много благодаря! - каза Яне. - Аз обаче искам да се върна обратно откъдето съм дошъл!
- Не може да откажеш покана на султана! - веднага се намеси Мир-за. - Поканата на султана е заповед!
Яне разбра това и от отношението на останалите хора, които бяха насядали около обилната софра, всички те неодобрително клатеха глава.
- Добре, тогава ще дойда! - каза Яне.
Всички явно бяха доволни от отговора и започнаха да си говорят помежду си. Мирза се приближи до башпехливанина и каза:
- Добре че купихме кон! Ще има с какво да участвате в лова!
- Къде ще ходим на лов и какво ще ловим? - попита го Яне, но в този момент султанът се обърна към него и попита:
- Защо сте дошли сам на борбите, пехливан ефенди? Къде са хората, които са ви учили и с които сте се борили?
- Така се наложи - Яне разбра, че султанът не знае за познанството му с Кая и Кара Мустафа.
- А къде сте израснал? Кой ви научи да се борите така?
- Аз съм израснал в един хан, близо до град Станимъка. Иначе съм от стар пехливански род. Казва се Болярови.
Всички слушаха, но никой не реагира. Явно султанът и свитата му не бяха големи почитатели на пехливанската борба. С това като че ли техният интерес се изчерпа. Интересът към Яне беше намалял и разговорите пак тръгнаха в различни посоки.
Яне хапна много умерено от вкусните блюда. Този път не искаше да се наяде, а само да опита различните вкуснотии. Вече имаше опит от предната вечер и не вкуси дори глътка от охладеното подсладено вино. Сътрапезниците му скоро отбелязаха това и започнаха да се шегуват с него, но той много добре си спомняше тази сутрин и не искаше да повтори грешката от снощи. Снощи беше направил грешка и неправилен избор, като беше започнал да говори глупости и да предлага да купи България. Добре че хората бяха взели това за пиянски брътвежи и не им бяха обърнали никакво внимание.
Така той стоически понасяше шегите на сътрапезниците си, по никакъв начин не отговаряше и не се чувстваше обиден.
По някое време султанът се обърна към него и каза:
- Башпехливан ефенди, вие обичате ли песните? Обичате ли да пеете и да четете поезия?
- Може би първо трябваше да попитаме дали е грамотен! - намеси се Великият везир Чорлулу Али паша.