Излел е Делю хайдутин, хайдутин ян кесиджия в Домбровци и Караджовци. Оттам си Делю зароча деридеремскем айяне, айяне, кабадайе:
- Две лели имам в селоно, да ми ги не потурчите, да ми ги не почорните, че кога флезем в селоно, млого щат майки да плакнат,
Токораз Memo
362
Ятаган и Меч
по-млого млади невести, дете ще в корем поплака.
Гюлсюме Делю зароче:
- Варди са, Делю, чувай са, че ти са канят, Делю лю, деридеренски айяне, айяне, кабадайе.
Сребърен куршум ти леят, та ще та, Делю, прибият.
- Гюлсюме, любе Гюлсюме, не са е родил чилякън, дену ще Деля убие.
Когато момчето спря да пее, всички като зашеметени останаха още дълго време така зяпнали, с широко отворени уста.
- За какво се пее в тази песен? - попита султанът.
Яне веднага осъзна какво ще стане, ако преведе смисъла на думите на песента и че гневът на султана ще се стовари върху него. Той въобще не беше преценил какво пее и какво ще стане, ако владетелят или Великият везир разберат за това, което се пее.
- Аз, такова - изхънка Яне, - тази песен е на някакъв древен език и самият аз нищо не разбирам. Доколкото знам, разказва се за могъществото на планината от която е тази песен, Ваше величество!
- Усетих, и аз усетих, че за това става въпрос! - каза султанът.
Беше му се разминало, чак сега Яне успя да огледа лицата на останалите мъже. По напрегнатото изражение на някои от тях той разбра, че и те може би са разбрали думите или пък бяха усетили смущението му. Яне беше чувал, че много от владетелите на Империята не са турци, че след тях има арменци, гърци, сърби, грузинци и дори българи. Дали някой от хората, които бяха насядали на султанската софра, не бяха българи и не бяха разбрали думите на песента?
В този момент музиката засвири и отново се появиха танцьорките. В края на танца султанът отново хвърли кърпа в краката на една от жените. Май не беше снощната, но Яне не беше сигурен. На втория танц султанът каза:
- Тази вечер вече щс си избереш ханъма, башпехливан ефенди! Само я посочи!
Въпреки че нямаше никакво намерение да бъде с жена, Яне посочи към една от жените, без дори да я погледне как изглежда. Той избра само за да не се шегуват пак всички с него.
Ill том “Хайдут
363
III глава “Едирне
Скоро гостите се прибраха в стаите си. Този път на Мирза не се налагаше да го подпира.
Когато стигнаха вратата на спалнята, Мирза, като намигна, каза:
- Тази нощ да се представите добре! Да бъдете със султанска ханъма е изключителна чест! С такова нещо не могат да се похвалят много хора!
Чак сега Яне се сети, че беше избрал една от танцьорките. Той беше забравил за това.
Влезе в спалнята, леглото беше широко и с балдахин. Това беше най-доброто и меко легло, в което някога беше спал. Легло достойно за султан. Предната вечер беше спал като къпан в него. Сега, когато видя, че леглото го чака оправено от прислужниците, а в стаята няма никого, той си отдъхна. Бързо се съблече и се мушна в хладните копринени завивки. Усещането беше страхотно. Предната вечер за пръв път беше спал в копринени чаршафи и това страшно много му хареса. Сега легна в тях и започна да се движи. Удоволствието беше огромно. Само след няколко дни щеше отново да се завива в черги и козяци и да спи върху твърдата земя. Искаше цял живот да продължи така да лежи. В този момент чу тих шум, погледна и учуден видя една ръка, която разгръщаше балдахина от страната на краката му. Това беше същата онази жена, която по време на танца си беше избрал. Тя беше много красива, облечена в тънък тюл, а косата й се спускаше на вълни по раменете й. Дрехата й беше ефирна и той виждаше меките извивки на тялото й. Погледът на Яне се плъзгаше по тях и не можеше да го спре. Жената повдигна чаршафа от страната на краката му, а после бавно, като змия, се хлъзна нагоре. Яне стоеше без да помръдва. Освен извиващото й се тяло, през известно време чувстваше меките й сочни устни. Той искаше да стане и да обясни, че не може да бъде с жена просто ей така. Винаги беше мислил, че трябва да обича жената с която е. Никога не беше допускал, че тя ще бъде непозната. Друга част от него обаче искаше да остане, каквото и да става. На сутринта щеше да мисли. Искаше да прекара нощта е тази жена, пък после щеше да се бори със съвестта си. Въпреки това скочи като ужилен.
- Не мога! - каза той.
- Защо? Не ви ли харесвам вече, господарю! - танцьорката беше много красива, очите й бяха сини като чисто планинско езеро, в което се отразява синьото небе. Сега тя го гледаше с огромните си тъжни очи и беше разочарована. На Яне му стана много тъжно за нея. Той не искаше да я отблъсква, нито да я обижда. Освен това тя наистина много му харесваше.