- Много ми харесваш, но не те обичам. Всъщност аз въобще не те познавам. Как се казваш?
Токораз Memo
364
Ятаган и Меч
Докато говореше, Яне търсеше дрехите си, за да ги облече и да прикрие голотата си.
- Имам две имена, господарю, едното е християнско, другото - след като приех исляма.
- Как беше християнското ти име?
- Казвах се Емилия.
- А сега?
- Името ми сега е Емине.
- Емине! - Яне повтори името й.
- Какво стана, за да стигнеш до тук?
- Не искам да си спомням, господарю. Един ден ме отвлякоха в робство и ме закараха в Истанбул, където ме продадоха. Купиха ме за харема на султана.
- Как е в султанския харем?
- Забранено ни е да говорим за това!
- Тук сме само двамата - учуден отвърна Яне.
- Тук и стените имат уши, господарю!
Яне вече се беше облякъл, а жената беше легнала в леглото му и се беше завила до брадичката.
Двамата останаха така и разговаряха цяла вечер. Яне научи много неща за жените на султана и за харема, разбира се, без подробности. Той говореше с жената, само и само, за да не легне при нея. Така останаха чак до сутринта. После изпрати жената и чак тогава си легна.
Стори му се, че само след миг Мирза го хвана за рамото и го раздруса:
- Ставайте, господарю! Чака ни лов!
- Навън е още тъмно! - възропта башпехливанът.
- Добре сте се забавлявали снощи! - каза Мирза, като му намигна.
- Да! - отговори Яне и не пожела да обяснява повече.
След закуска повечето от мъжете, които участваха в пиршеството, облечени в стегнати дрехи, се качиха по конете. Яне също възседна своя кон. Той никога не се беше отличавал като добър ездач и сега, когато яхна коня, изпита големи трудности. Движеше се най-отзад, в края на групата. Буря го следваше.
- Много голямо и силно куче! - отбелязваха всичките ловци.
- Как се казва? - попита по някое време султанът.
- Буря! - каза Яне, но произнесе името на кучето на български.
- Какво означава това на турски?
- Бора! Името й е Бора*.
Цялата дружина, предвождана от султана, се отправи бавно към една красива местност, в близост до Едирне. Тя беше хълмиста и само тук-
*бора тур. - буря български
Ill том “Хайдут
365
III глава “Едирне “
там имаше изникнали дръвчета, които правеха всичко да изглежда като че ли е нарочно засадено. Мястото изглеждаше като голям парк. Това, което изуми Яне, беше, че нито един от мъжете не беше въоръжен. Ни-то един нямаше пушка, нито лък у себе си. Как щяха да ловуват и с какво, Яне така и не можа да разбере. Най-накрая стигнаха до една долчин-ка. Там беше разпъната шатра, а на забити в земята специални колове с поставки, бяха накацали много соколи, които имаха на главите си красиви кожени качулки и огласяваха цялата местност с пронизителните си писъци. Ето как щяха да ловят - със соколи. Яне само беше чувал за лова със соколи, но досега никога дори не беше наблюдавал такъв лов. Около соколите обикаляха много мъже, облечени с бели дрехи. Това бяха хората, които се грижеха за тях. Както си яздеше, султанът и свитата му поемаха по някой сокол и така тръгваха на лов. Яне нито имаше ръкавица, нито знаеше как да ловува. Когато дойде неговият ред и доган-джиите му предложиха сокол, той отказа. После тръгна след ловците. Не можеше да разбере този лов. Всъщност хищните птици извършваха целия лов, а мъжете отдолу само им подвикваха разни неща. Що за лов беше това? Той знаеше, че ловците едва ли ще ядат от улова, но дори и да ядат, той не би стигнал и за малка част от трапезата им. Явно този начин на лов им доставяше удоволствие. Яне знаеше, че ловът със соколи е привилегия само за най-знатните и богатите. Отначало му харесваше да гледа как хищните птици се стрелкат и как ловят останалите птици, но скоро вратът му се схвана и той слезе от коня. Той водеше поводите на коня, бавно се разхождаше и си играеше с Буря. Мирза не беше взел участие в лова и Яне съжали за това. Отначало му беше приятно да остане за малко насаме със себе си, но скоро му стана скучно. Така той вървеше и си мислеше за това, което се беше случило и за това, което предстои. От доста време насам не беше имал време да остане насаме със себе си. Следващите дни щеше да придружи султана до Истанбул, а след това искаше да се прибере при дружината си. Беше ги изоставили, искаше да види какво правят това лято, което вече беше в разгара си.
Докато се разхождаше, наляво-надясно прелитаха увлечени в лова конници. Вече беше преминало обед, но никой като че ли не се сещаше за ядене. Всички бяха толкова погълнати от това, което правеха. Яне видя малка горичка, на върха на едно малко полегато хълмче. Тя стоеше като малък оазис и той реши да се подслони под нейните сенки, да си застеле някоя дреха на сянка и да полегне. Цяла вечер не беше спал и сега се чувстваше много уморен. Бавно вървеше натам и изведнъж видя един конник, който летеше, яхнал гърба на прекрасно животно. Бялата му, като на арабите, дреха се развяваше от вятъра и създаваше впечатление, като че ли кон и ездач са едно цяло, което лети и се носи над