- Сеймените ви търсят! - каза Яне.
- Ако разчитах на тях, вече щях да съм мъртъв! - каза султанът. - Добре че беше ти да ми помогнеш, башпехливан ефенди! Някой ден за този ден ще се пеят песни! Затова дръж! - като каза това, султанът свали голям пръстен, който имаше формата на листо, но обло и издуто, по-скоро беше като връх на дворец или минаре. Той беше кух и целият представляваше красиво изваяни арабски йероглифи. Яне отказа на няколко пъти, но султанът просто му го мушна на пръста.
Конниците видимо бяха разтревожени. Яне яхна своя кон, за да ги повика.
После ловът изведнъж свърши и всички тръгнаха след колата, в която султанът се возеше към Истанбул. Сеймените се бяха забавили, защото отначало, след като открили коня на султана, помислили, че той се разхожда и се нуждае от спокойствие. Скоро обаче се беше появил соколът му и доганджията вече ги беше разтревожил докрай. Повечето сеймени благодариха на Яне за това, че беше помогнал на господаря им. Яне знаеше, че те са еничари, но вече не можеше да изпита омраза към тях.
Докато пътуваха така, Яне помоли да се види с Великия везир Чорлулу Али паша. Везирът го повика и Яне се приближи. Мъжът беше видимо притеснен.
Токораз Memo
368
Ятаган и Меч
- Благородни Чорлулу Али паша - започна Яне, - разрешете ми да ви притесня с нещо толкова незначително, каквото съм аз и то точно в този момент! Но в плановете ми не влизаше да пътувам до Истанбул и ви моля да ми разрешите да се прибера там, откъдето съм дошъл, защото сигурно много хора ме чакат!
- Първо да ви благодаря, башпехливан ефенди, за това, че сте спасили и сте помогнали на нашия превелик владетел! Защо искате да си ходите? Знаете ли как ще се разгневи султанът, ако реши да ви изкаже благодарността си и разбере, че съм ви разрешил да ни изоставите? Не мога да ви разреша!
Така Яне, оклюмал, беше принуден да последва процесията.
Истанбул беше наистина чуден град. Настаниха го в собствени покои, в най-големия и важен султански дворец - Топкапъ сарай. Султанът беше лошо ударен и известно време не можеше да става и да ходи. Яне разполагаше със собствени прислужници, които откликваха на всяко негово желание. Мирза непрекъснато беше с него. Двамата всеки ден излизаха и обикаляха града. Това беше най-големият град на света. В него бяха събрани всички народи и всичко, което се произвеждаше някъде из света. Яне обикаляше града като омагьосан, а когато вечер се прибираше, се чувстваше като пребит. Един ден попаднаха в дюкянче, където еничари, моряци, а и всички други си правеха татуировки. С игли човекът вкарваше бои в кожата на хората и рисуваше и пишеше това, което всеки си поискаше. Срещу една златна пара на вътрешната страна на лявата предмишница Яне татуира следния текст, но за по-загадъчно го написа с арабски букви, а там пишеше: “Едирне 1706 лето по Иса, башпехливан Яне Боляров.” Отначало всичко приличаше на кървава пихтия, смесена със синя боя и той съжали, че си я направи. За да не го боли, по съвет на Мирза, беше изпил бутилка вино и затова може би не осъзна добре какво точно беше направил. По-късно, когато татуировката се обели, на Яне започна много да му харесва и постоянно я поглеждаше.
Когато султанът се пооправи, отново започна всяка вечер да организира пиршества. Той обеща на Яне, като башпехливан, една година издръжка за негова сметка, за да може през тази година новият шампион да мисли само за борба. Яне се усмихна, защото откакто беше със султана, дори за миг не се беше замислял за борбата. Освен това разбра, че се задължава, ако е жив и здрав догодина, пак да се яви на борбите, за да може да защити титлата си.
Когато султанът настояваше много да си избере жена, Яне всеки път избираше Емине и прекарваше нощите си с нея. Двамата не правеха нищо, само разговаряха. Умна жена беше Емине, доста по-възрастна от него и все повече му допадаше.
Ill том “Хайдут”
369
III глава “Едирне
Животът в столицата му се услади, но все по-често мислеше за своите кауци. След като на няколко пъти попита султана да го пусне, а той всеки път отказваше, Яне реши и за да си “уплътнява” времето, предприе обиколка из пехливанските школи на Истанбул. Всички го познаваха и го посрещаха много добре. Предлагаха му шербет и се радваха на присъствието му. Понякога го молеха да покаже някоя хватка или да се побори с най-добрия им борец. Яне никога не отказа и скоро всички започнаха да разказват колко добър и човечен е новият башпехливанин.
За него вече се разказваха легенди, дори имаше измислена песен за него. Една вечер Мирза доведе при него един просяк, който извади инструмент, подобен на гъдулка и засвири на него. В песента се разказваше за това как Яне е победил Кая, как е дошъл с магаре на борбите, което не беше съвсем невярно, но имаше и пълни лъжи, например, че е дванадесетгодишен. Имаше и верни неща, че е бил най-лек и слаб на вид, разказваше се как е спасил султана и че е човек от народа. Някои от нещата бяха преувеличени, например, че е учил всички пехливани в Истанбул и че е сирак. През цялото време Яне се споменаваше като Яне Пехливан, което много му хареса и го изпълваше с гордост. Най-накрая в песента наричаха Яне “султан на бедните”. На султан Ахмед III това едва ли щеше да се хареса. Въпреки това Мирза плати щедро на човека и му поръча всеки ден, по много пъти, да пее песента за Яне Пехливан.