Ill том “Хайдут “
373
111 глава “Едирне”
гато разбере, че е станал башпехливан? Изведнъж Буря цялата настръхна. Яне учудено погледна кучето, искаше да разбере какво става. Когато вдигна поглед, разбра, че отвсякъде бяха обградени от конници. Те не бяха дошли по пътя, защото не ги бяха видели. Явно бяха дебнали скрити в околните храсти и ниските дръвчета. Яне веднага разбра, че това са бандити, които причакваха пътници и ги обираха. Лъч на надежда се появи, дали сред тях няма някой от неговите кауци, но не разпозна никого.
- Стой! - извика този, който явно им беше главатар. Яне дръпна юздите на коня, макар той да не се движеше. - Кои сте вие и какво правите тук?
Яне знаеше, че е безсмислено да се опитва да запази парите си, как-то и няма никакво значение какво ще отговори, но все пак трябваше нещо да каже.
- Пътници сме, ага ефенди.
- Пътници?
В този момент Буря, която през цялото време беше стояла нащрек, изненадващо скочи към мъжа, той се дръпна, но храброто животно го докопа за крака. Болката явно беше силна, защото мъжът започна да вика и да се върти. Останалите мъже се чудеха какво да направят. Те не можеха да застрелят или да посекат кучето, защото конят на главатаря им пречеше. Яне се възползва от объркването. Той извади пищова и гръмна най-близкия бандит в главата. Пищовът на Кара Тозю беше безупречен. Той пръсна главата на нещастника и опръска с кръв и мозък всички бандити. В следващия момент настъпи суматоха. Всеки се въртеше и се опитваше да направи нещо, но конете на бандитите се бяха уплашили от изстрела и не се подчиняваха. Яне държеше в едната ръка дървения меч, а в другата - кесиджийската кама. Той искаше да убие още няколко от бандитите, но не можеше, защото конят му беше пощ-ръклял и точно когато той издебваше някого в гръб и се приготвяше да го прободе, проклетото животно тръгваше в друга посока. Мулето на Мирза съвсем полудя. Като биеше къчове, то запраши през къра и вдигна облак прах след себе си. Двама-трима от бандитите се втурнаха след него. Те сигурно помислиха, че Мирза е тръгнал да дири помощ, но Яне знаеше, че всъщност помощникът му не може да се справи с капризното и своенравно животно.
От конете се вдигна прах, който пречеше както на бандитите, така и на него. Скоро вече нищо не виждаше. По едно време му се мерна Буря, която все така висеше на крака на тартора на бандитите. Цялата муцуна на кучето беше в кръв, кръв се стичаше и по крака на мъжа, и по хълбока на коня. След малко Яне изгуби от поглед кучето и пред очите му пак се завъртяха лица и конски муцуни. По някое време се чу изст
Токораз Memo
374
Ятаган и Меч
рел, а след това силно квичене и вой. Цялото движение изведнъж спря. Прахът се вдигна и Яне видя тежко дишащата Буря, лежаща на земята. От устата на любимото му куче излизаше кървава пяна, а отстрани видя дупката в тялото й. Башпехливанинът гледаше умиращата Буря, която толкова пъти го беше спасявала и сърцето му се късаше от мъка. Заля го вълна от гняв. Той стискаше пръчката и камата в ръце.
Главатарят беше успял да извади пищова си и да стреля по кучето. Сега обаче припадна и се смъкна на земята. Няколко от бандитите скочиха да му помогнат. Яне стоеше и гледаше останалите нападатели открито в очите. Войводата беше обезвреден, кой ли беше байрактарят? Скоро тримата доведоха Мирза, друсащ се върху гърба на мулето. Той изглеждаше трагично. Явно бандитите го бяха ударили или той сам беше паднал, защото от крайчеца на устата му се стичаше тънка струйчи-ца кръв. Яне скоро разбра кой е байрактарят.
- Ако някой мръдне, ще ви убием! - страховито извика мъжът. - Кои сте вие? - продължи той.
- Ние сме пътници - отговори Яне.
Докато двамата си говореха, мъжете отнесоха припадналия си водач.
- Как се казвате? Теб как те викат, бе? - обърна се новият водач на бандитите към Мирза.
- Ами аз, ъъъъ…
- Какво, бе, да не си забрави името? Не се ли казваш Мирза?
Мирза се сети, че не трябва да признава и каза:
- Казвам се Митко.
- Че ти не си българин, защо лъжеш?!
- Българин съм! - заинати се Мирза.
- Абе ти на луд ли ме правиш? Мен, Дели Узун? Я се прекръсти!
Мирза така и не се прекръсти, но все така настояваше, че се казва
Митко. Яне разбра как се казва новият водач на бандитите. От одеве той се опитваше да запомни лицата на бандитите. Чудеше се дали те са българи, турци, черкези или арнаути. Сега вече знаеше, че поне главатарят е българин. Дели Узун - беше го чувал отнякъде, но сега не можеше да се сети откъде.
- Ти не си ли Яне? - погледна Дели Узун към Яне.
Яне разбра, че няма смисъл да отрича. Бандитите ги чакаха нарочно и то точно тях. Момчето нямаше намерение да отговаря, затова бръкна в денка, под зорките погледи на мъжете и извади каука, който през цялото време беше до него, свали чалмата си и го сложи на главата си.