*джумбиш - шега, подигравка
Ill том “Хайдут “
377
III глава “Едирне
старата жена за борбите в Едирне, за това как Яне е спасил султана, а най-накрая и за битката на кръстопътя до Хаджи Елиз махала.
Жената отиде до Яне и само стисна ръката му.
- Това беше най-голямата ти мечта, какво ще правиш сега?
- Не знам! Нищо!
Яне не беше мислил за това.
- Ще си живея.
- Трябва бързо да намериш следваща мечта!
Тя видя татуировката на ръката на Яне и попита:
- Какво си написал на ръката си?
- Че съм станал башпехливан през 1706 лето - отговори момчето.
- Мисли за това, кое ще бъде следващото нещо, което ще напишеш на ръката си.
След тези думи Яне дълго стоя на ниското трикрако столче и мисли. После отиде да види как е Буря. Мирза беше потресен от силната връзка между кучето и Яне. Българинът беше решил тази зима да остави Буря тук. Така кучето щеше да се възстанови напълно, а и щеше да пази Василка и децата. Беше го казал на старата жена, която само кимна в знак на съгласие.
На другата сутрин двамата яхнаха двата най-добри коня. Яне този път вече беше препасал ятагана. Не искаше да рискува при друго такова нападение. Двамата се движеха много по-бързо и така скоро стигнаха в Станимака. Не се задържаха в града, а веднага тръгнаха нагоре, по пътя за Бачкьой. Когато стигнаха до селото, слязоха от конете.
- Чувствам се така все едно сте ме отвлекли - каза Мирза. - Защо трябва да се маскираме и да се крием?
- Защото, ако ходим облечени като турци, ще ни убият.
- Къде отиваме, башпехливан ефенди? Тук ли сте роден?
- Не! - Яне поклати глава.
Похлопаха на вратата на Маноловата къща. Яне стоеше и се питаше този път кой ли ще му отвори. Отвори му Сотир, който го прегърна.
- Чухме! Всичко чухме, Яне войвода! Станал сте башпехливан и сте надвили Кая и Кара Мустафа! Вече песни се пеят за това!
Яне също се радваше да види приятеля си.
- Къде е Кара Тозю? - попита той, когато влязоха в къщата.
- Той ще доведе кауците утре заран при Клувията. Отец Теофилакт вече е сложил едно агне по хайдушки.
Още беше рано и тримата мъже се качиха нагоре към Бачковската света обител. Двамата се помолиха за душите на починалите кауци. Сотир специално се помоли за душата на баща си, а Яне си спомни битката при Караджов камък. Когато излязоха, Яне каза:
Токораз Memo
378
Ятаган и Меч
- Чух, че сте нападали кервани?
- Да, Яне войвода! Така решихме, защото никаква вест не стигаше до нас от теб. Кара Тозю реши да продължим делото на Вълчан и Велко и цяло лято нападахме кервани.
- Знаете ли, султанът и Великият везир знаят за вас?
- Не! - Сотир беше изумен. - А вие откъде знаете?
- Бях седнал до тях и ги слушах, когато говореха за това как ще изпратят потеря. Утре е последният ден в който могат да ни заловят! Трябва да сме много внимателни!
- Аха! - Сотир разбра за какво говори войводата. - Ще ми разкажете ли как победихте, войводо?
Яне знаеше, че утре ще трябва да разказва всичко, затова каза, че ще разкаже утре, като се съберат всички.
- А разбрахте ли, че някой или нещо уби Васил Бумбара? Смачкало главата му.
Яне не беше особено впечатлен.
- Какво стана с Борю Белята? Чували ли сте нещо за него?
- Кара Тозю го дебна на няколко пъти, но не можа да го излови.
Тази вечер тримата стояха до късно. Отново към полунощ двамата
станаха и се помолиха за душите на починалите. Нали поверието говореше, че небето се отваряло. Мирза беше изумен, но когато му обясниха и той се помоли.
Откакто бяха влезли в Българско, когато Яне говореше с някого на български, Мирза не разбираше и всеки път го молеше да му казва какво говорят и за какво става въпрос. Яне беше приел тази роля и тя не му тежеше.
- Откъде го намерихте този турчин, войводо? - попита Сотир, а Яне не преведе.
- Залепи се за мен след пехливанските борби.