Отначало Яне и Диньо само повтаряха движенията на еничарите, но с времето ставаха все по-чевръсти с меча и започнаха да им идват и нови идеи. Неусетно мечът все повече започна да се налага над ятагана. Яне беше щастлив. Един ден се сети, че трябва всички тези техники да ги опише в книга. Това му напомни за презвитера Инокентий. Трябваше да напише книга. Може би ще я нарече “Китаб ал меч” (Книга за меча) и в нея щеше да опише и нарисува всичко, което беше видял и до което достигнаха двамата с Диньо.
Отначало двамата имаха много работа, историите на Яне бяха пресни и мечът много ги вълнуваше. Когато настъпи пролетта, историите
Ill том “Хайдут
383
III глава “Едирне”
вече бяха много пъти разказани и преразказани, работата понамаля, а мечът вече започна да им става по-лесен за въртене и двамата започнаха и да се поборват. Диньо беше щастлив да помага на самия башпехливан. Една вечер Яне му каза:
- Отначало ще се боря на Четиридесетте извора до Станимъка, после смятам да посетя и да предизвикам Бимбелови от Пашакьой и Фа-кия, а след това ще отида в Едирне и отново ще стана башпехливан! Ти трябва много да ми помагаш, защото всички останали пехливани се готвят да ме надвият! Представи си сега, докато ние с теб си говорим, някой пехливан в Персия се готви до изтощение, друг в Мароко или Алжир е тичал цял ден, за да се подготви, в Истанбул моят бъдещ противник е обиколил десет пехливански школи и е победил всичките им най-добри борци! Кая се моли и подлага тялото си на мъчение и аскеза, за да ме победи. Кара Мустафа е бил при много жени, после на пищен пир се е изправил и е казал: “Ще победя този слабак - новия башпехливан Яне!” Всички те мислят за мен и имат само една цел - да ме победят. Докато двамата с теб в момента говорим, те се готвят. Те са готови да минат през стени и трудности, за да вземат това, което е мое. Те искат да бъдат на моето място и знаят, че пътят е само един, трябва да преминат през мен и те са готови да го направят. Те са прави и се борят за това, но аз съм се отпуснал! Трябва да ми помогнеш!
Диньо слушаше думите на приятеля си и едва сега разбра защо той е башпехливан, какъв дух го движи и защо е победил. Изведнъж той разбра, че Яне не е обикновен пехливан или просто много силен пехливан. Той беше шампион! Той знаеше всичко това и не можеше да остави противниците му да го изпреварят. Яне ги усещаше, в което и кътче на Земята да се намират. Той мислеше за тях и си ги представяше, и нямаше да ги остави да го изпреварят. Диньо разбра, че Яне отново ще стане башпехливан и това му се стори толкова нормално. Скоро двамата намалиха и упражненията с меч, като се отдадоха почти изцяло на борба. Макар и еднорък Диньо беше много силен и беше достоен противник.
Пролетта настъпваше бавно в планината. Яне все повече се бореше и дори започна да тича из планината. Той все по-често започна да сънува битките. Спомняше си недостатъците, които беше открил по време на борбите и сега реши да ги поправи. Освен това трябваше да измисли нови неща и да придобие нова сила, въобще ново ниво. Започна всяка вечер да сънува Кая. Той трябваше да бъде нива над другите. Та той беше башпехливан и трябваше да докаже и защити това. Вече не можеше да разчита на това, че останалите пехливани ще го подценяват или че ще може да ги изненада. За него се носеха легенди и вече всички знаеха силните му страни или поне ги изучаваха. Яне беше сигурен в това.
Токораз Memo
384
Ятаган и Меч
Тази година Яне беше решил да се подготви за дълги и много изтощителни борби. Всички пехливани щяха да се борят срещу него с вдъхновение и ожесточение. Трябваше да поеме първоначалния им тласък, но трябваше и да може да издържи и да търпи, за да ги прекърши. Момчето знаеше, че ще му бъде много тежко и се готвеше за тежки битки. Всеки ден тичаше из баирите към българското село Славейно. Отначало му беше много трудно, но с времето ставаше по-лесно. Наближаваше Гергьовден и Яне се сбогува с Диньо. Вечерта преди да тръгне той му каза:
- Искам да ми изковеш истински меч!
- За да изкова истински меч ми трябва много добра стомана. Искам да нагъна листа хиляди пъти, за да стане острието гъвкаво и жилаво и в същото време изключително здраво!