- Мирза ага, трябва да забравите това, което ще видите и всичко, което ще научите! Ако устата ви произнесе само една думичка за тайните, които ще научите, веднага ще ви застигне най-грозната смърт! Само една думичка и сте мъртъв! Запомнете го много добре!
После Яне хвърли една борина нагоре и пещерата се освети отвътре. Входът й се видя, Яне показа на турчина как да влезе в цепнатината. Когато влязоха в пещерата, изумлението на Мирза го накара да падне на колене, така че той заприлича на богомолец. Сигурно така и беше, защото богът на Мирза бяха парите и златото, както за евреите е бил Ма-монта.
Токораз Memo
388
Ятаган и Меч
Останалите кауци бяха влезли в малката пещера, която беше отделена от голямата с дървена врата. Те бяха взели агнето и жар, така че със сигурност щяха да запалят огън и да го сложат да се допече. През вратата се чуваха приглушените им гласове. Яне гледаше коленичилия мъж и му ставаше смешно. Той вече беше разбрал, че Мирза е много впечатлен.
- Мирза ага, дължа ви пари за миналата година, за това, че ми помогнахте в Едирне и че бяхте е мен през цялото време, както в Истанбул, така и в Българско. Вземете толкова, колкото смятате, че ще ни трябват в Едирне и за тази година! Вземете, Мирза ага!
Турчинът като че ли не го чуваше, той мълвеше:
- Това, което сте казвал, Яне ага, е било истина! Вие наистина сте много, много, много богат! Такова съкровище, захвърлено така в някаква пещера! Каква небрежност! Ще имате такова богатство, а ще яздите муле!
Яне трябваше да повтори няколко пъти молбата, за да може мъжът да се приближи до купчината със съкровищата. Той богоговееше пред нея. Мирза докосна някакъв скъпоценен камък, а след това го помилва. По всичко си личеше, че го оценява и му се наслаждава. Яне го гледаше и виждаше каква любов и наслада изпитва Мирза към парите и богатствата.
След това, като оглеждаше всяка скъпоценност и я оценяваше най-внимателно, Мирза взе това, което смяташе, че Яне му дължи, после взе за пътя до Едирне и за достойното прекарване на времето там и със султана. Всичко това той нареждаше върху една плоска кожена чанта, от тези, които се носят закачени на седлото на коня. Кауците бяха подслонили конете в една скална ниша близо до входа на пещерата. Бяха взели с тях и седлата, и всичко по тях.
Когато Яне реши, че Мирза е взел достатъчно, каза:
- Приберете всичко това и да ходим при останалите! - каза Яне.
- Башпехливан ефенди, нещо да сте забравили? - ехидно каза турчинът.
- Не, не си спомням!
- Ами трябва да върнем 120 златни пари на евреина лихвар Ицхак!
Чак сега Яне се сети, че миналата година наистина бяха взели пари
на заем от евреина.
- Добре, изброй сто и двадесет пари!
Мирза се приближи до купчината и внимателно започна да избира от златните пари. Явно държеше да бъдат от някакъв определен вид.
- Нали взехме сто пари, защо ще връщаме сто и двадесет? - попита Яне.
- Нали от това живее лихварят! - отговори Мирза.
В този момент, докато двамата мъже стояха и спокойно си говореха, защитени в утробата на пещерата, нещо изскочи от сянката на златната купчина. Докато Мирза събираше златни пари, Яне стоеше и държеше
Ill том “Хайдут
389
III глава “Едирне
в ръка факла, с която осветяваше купа. Отначало войводата не можа да разбере какво става. Нещо черно изскочи от сянката и се втурна към него. Не можа да разбере дали му се привижда, или това е някаква зрителна измама от движението на факлата. Човек ли беше или животно? Затова, когато видя нападението, вече беше късно. Нещото летеше към него. Яне инстинктивно мръдна и избегна удара на мъжа, който допреди малко се беше спотайвал в сенките на пещерата. Мъжът беше въоръжен с ятаган, но пропусна. Яне бръкна в силяха си и извади пищова. Мъжът се обърна и видя пищова. Яне също го видя, това беше Борю Белята. Бо-рю също държеше пищов в ръка. Той го беше насочил към Яне. За да се предпази, Яне хвърли факлата и скочи на земята, като се претърколи. В този момент прокънтя изстрела. Яне се обърна и се опита да види къде беше отишъл Борю. Факлата беше на земята и все още светеше, но толкова слабо, че почти нищо не можеше да види. Не виждаше и нападателя. В ръката си все още стискаше пищова, но хвана и камата. Повдигна глава и се огледа. После се изправи. В този момент дървената врата, която отделяше голямата от малката пещера, се отвори и от там наизлизаха каупите. Те бяха чули изстрела и сега, въоръжени до зъби, наизска-чаха, за да видят какво става.