Още преди да влязат в къщата, силният лай на Буря ги посрещна. Кучето ги беше надушило много преди те да се приближат до портата. Ко-гато влязоха вътре, мъжете първо се погрижиха за конете. През цялото време Буря скачаше и махаше с опашка. По всичко си личеше, че много се е затъжила за Яне. Въргаляше се пред краката му, пречейки му да ходи. Така, за да прекрачи и една крачка, той трябваше да я помилва по розовата кожа на корема.
През това време Василка започна да им приготвя нещо топло за ядене. Направи им и топъл чай, от специално избрани билки. Яне пийна и веднага топлината и сладостта на чая го накараха да се съвземе. После двамата мъже съблякоха мокрите дрехи, увиха се с одеала и ядоха. Вечерта децата много се радваха на двамата гости. Буря беше легнала пред вратата и ту пролайваше или проскимтяваше, ту тежко изпъшкваше.
- Чичо Яне - каза малкото ангелче, - ти познаваш ли Кара Тозю? Той има много големи мустаци.
- Да, познавам го!
Яне погледна Ирис. Той много добре си спомняше миналата година, когато малкото момиченце беше избрано за Еньова буля.
- Ти помниш ли миналата година кой беше Еньова буля?
- Да, спомням си! Ако слушам пак, тази година може пак да ме изберат!
- Наистина ли? А ти слушала ли си?
- Ами не много - момиченцето го гледаше с най-големите и красиви очи на света.
Докато Яне говореше с Ирис, Божура стоеше и го гледаше. Тя искаше да каже нещо, но всички бяха привлечени от очите, наивните отговори, чаровната усмивка и русите къдрици на по-малката й сестра. Ирис искаше да бъде център на внимание и успяваше. Коя ли от тях беше дъщеря на Велко и коя на Георги?
Токораз Memo
392
Ятаган и Меч
Яне и Мирза останаха няколко дни в Козбунар. Дъждът все така продължаваше да вали. До турнира в Едирне имаше много време, затова ре-шиха да не тръгват, докато дъждът не спре. Буря малко се успокои и се кротна. От миналогодишната й рана не беше останала и следа. Яне започна да се упражнява е Мирза в борбата. На шега той се бореше и с двете момичета, нещо, което старата жена не одобряваше и недоволна сумтеше:
- Учи ги! Учи ги да се борят, че са пощурели! Гледай да не ги удариш! Няма да станат жени, мъже ще станат! Хайдути!
- Тази страна няма нужда от жени, а от войводи!
- Ууу, да опустееш, какви глупости говориш, Яне?!
Така мърмореше старата жена.
- Вий, к’во сте са развъртели, като самовили, ма? Я да одите да си лягате!
- Аз нали съм змей? - Яне каза това на шега, докато се бореше с двете момичета. Ирис сама скачаше на врата му, а Божура Яне въвличаше почти насила в играта.
Изведнъж бабата замълча и тъмна сянка легна на челото й. По всичко си личеше, че тя възприема тези думи съвсем сериозно и не се шегува с тези неща.
- Змей си! - жената каза това, като го натърти. Тя като че ли питаше Яне какво иска да каже с това, а той просто си играеше с момичетата и се шегуваше, но по реакцията на баба Василка разбра, че е сгрешил. Той много добре знаеше какво искаше да каже тя. Те бяха деца на змей и самовила. Децата бяха самовили и тя ги беше нарекла с имена на цветя, за да ги предпази от змей, защото змеят щеше да ги убие, изгори и да им провали живота. Бабата наистина смяташе, че Яне е змей. Тя явно съжали, че е позволила на Яне да си играе с децата. Дали сега не мислеше как да запази децата от него? За да смени темата на разговора, Яне каза:
- Като съм змей, бабо, я кажи ще победя ли пак в борбите? Ще стана ли башпехливанин?
Бабата бясна се разфуча и след малко децата, като получиха по няколко шамара по дупето, бяха изпратени да спят. Яне се почувства гузен, но вече не можеше нищо да направи. Мирза поиска да отиде да успокои децата, но Василка така го погледна, че турчинът седна.
Друг път Яне си играеше пак с децата и те като котенца се въртяха и умилкваха в краката му. По-малката постоянно се катереше по него и когато се настанеше в скута му, се затопляше и полягваше. После й се доспиваше. В един от редките случаи, в които Василка ги беше оставила до малко по-късно, Ирис, заспивайки, започна да задава наивните си детски въпроси.
Ill том “Хайдут “
393
III глава “Едирне”
- Яне! Яне! Нали като порасна ще се ожениш за мен?
- Да - напълно машинално отвърна Яне, като дори не се заслуша във въпроса. Той знаеше, че това са детски брътвежи, че детето заспива и искаше по-бързо тя да заспи. На сутринта даже нямаше да се сеща, че го е питала.
- И никога няма да ни изоставиш?
Това вече беше по-сериозен въпрос. Яне знаеше неговия отговор.
- Никога няма да ви изоставя!
- А като се оженим, ще имаме сватба и аз ще бъда булка! Ще имаме ли деца?