Най-накрая двамата мъже се приготвиха за тръгване. Буря също щеше да тръгне с тях. Яне повдигна двете момиченца във въздуха, а след това ги целуна по бузките.
- Пожелайте ми успех! - каза Яне.
- Успех!!! Успех!!! - извика Ирис и се заля от смях, а смехът й беше красив, кръшен и носещ светлина, така както беше всичко в нея. - И помни, че ще ожениш за мен!
Божура само тихо каза:
- Успех, бате Яне!
Преди да тръгне, Яне мушна кожената чанта с двата документа, дадени му от Велко, в ръцете на Василка. В тях бяха описани всичките съкровища на кауците. Жената отначало беше учудена, но явно бързо осъзна какво иска Яне и само разбиращо кимна. Яне беше сигурен, че тя ще ги скрие на сигурно място.
Двамата тръгнаха и вървяха по толкова добре познатия път, а Буря ги следваше. Когато минаха покрай кръстопътя на Хаджи Елиз махала, двамата спряха. Цялата случка отново се разигра пред очите на двамата мъже. След това продължиха. Кръвта беше кипнала в жилите на башпехливанина. От дълго време Яне изпитваше притеснение и мислеше. До борбите в Едирне имаше още много време. Яне беше решил този път да отиде в града малко по-рано, а не както предния път, в деня преди борбите. Искаше да отиде там, да разгледа и да се поупражнява с някой друг пехливанин. Цяла пролет не се беше борил с истински пехливанин. Дори на Четиридесетте извора не беше успял да се побори. Не беше успял да използва това време за подготовка и да премери сили с останалите кауци. Сега двамата вървяха към Едирне. Мирза пак правеше панаир по пътя. Преди няколко седмици по същия път беше минал шведския крал Карл XII, но дори той не беше успял да предизвика по-голям интерес от башпехливанина. Яне беше помолил Мирза да няма такива неща, но турчинът не можеше да измени на природата си. Навсякъде оповестяваше, че башпехливанинът е тръгнал за големите борби в Едирне, за да кърши кости и да докаже пак, че е най-силният.
Токораз Memo
396
Ятаган и Меч
Най-накрая стигнаха до кръстопътя, който наляво водеше към Пашакьой - крепостта на Бимбелови. Яне отдавна беше решил и зави, без да се колебае.
- Яне ага, Едирне е направо!
- Знам, но ние продължаваме наляво!
- Какво има наляво, башпехливан ефенди?
- Тук живеят най-големите пехливани в Българско. След нас - след малко додаде Яне.
Той беше в разцвета на силите и уменията си. Искаше да влезе в крепостта на врага и да ги предизвика. За Бимбелови щеше да бъде чест да се борят с башпехливанина, но той искаше да им докаже, че е по-добър от тях. Освен че искаше да се побори с тях, искаше да го признаят и за техен представител. Той беше изучил и приел техния начин на борба. Той беше ученик на Велко, който беше един от тях. Сега Яне тръпнеше. Ако борбите на Четиридесетте извора му се бяха разминали, знаеше, че тук, в Пашакьой, борбата нямаше да му се размине. Идването до тук вече беше предизвикателство за Бимбелови и те щяха да отвърнат.
- Тук скоро ще пише “Едирне 1707 лето по Иса, башпехливан Яне Боляров” - каза Яне, като показа татуировката, която си беше направил миналата година. Децата много я бяха харесали и непрекъснато разпитваха какво е това, а Ирис дори искаше и тя да има такава татуировка.
Яне знаеше, че за да стане отново първи, трябва да се отбие и да се пребори с Бимбелови. Той вървеше към Пашакьой и с всяка стъпка на коня си чувстваше как някаква голяма сила се навдигаше като вълна зад него и той отново върви по пътя на воина. Той вървеше, воден от предопределението и съдбата си, към следващия куплет на песента за Яне. Неговата собствена песен, песента, в която задължително трябваше да се разказва, как Яне Башпехливанинът ще стъпи в сърцето на Бимбелови, ще предизвика отколешните противници на рода Болярови и ще ги пребори. Неговият път го водеше към славата и щеше да превърне живота му в легенда. Когато пред очите му се появи Пашакьой, сърцето му само за миг се сви. На входа на селото имаше пост. Там стояха двама Бимбелови и двама европейски гвардейци, всички те бяха на коне.
- Кои сте вие и накъде сте тръгнали? - спря ги постът.
Яне не можа да разбере какво става и защо тези мъже ги спираха. Той се чудеше как да се представи, като башпехливан на султана или просто като Яне Боляров.
- Ние сме тръгнали да търсим най-добрите пехливани от рода на Бимбелови, за да ги предизвикам да се борим! - каза Яне.