- Как така не знаеш какво става в Боляровия хан? Защо дядо ти и баща ти не са с теб, да ти помогнат при борбата?
- Вече не живея при тях.
- Все пак някъде живееш и с някого се готвиш за борбата - настояваше Вълко.
- И сам, с този глухонемия, ли ще ходиш да се бориш? - намеси се в разговора Марин.
- Исках да се боря с вас не защото не ви уважавам, а защото няма с кого да се готвя! Реших да мина през Пашакьой, защото на Четириде
Токираз Memo
410
Ятаган и Меч
сетте извора пехливаните не ме пуснаха да се боря, а ме поканиха да бъда почетен гост! Така сега отивам в Едирне, но не съм готов!
- Нещо омекна?! - каза подигравателно Марин и дръзко изгледа Яне. Башпехливанинът съжали, чс беше започнал да обяснява това. С тях явно нямаше да сс разбере. Те разбираха само от предизвикателство. Сети се за песните, в които се пееше за грубостта на Бимбелови към жените им, а и не само.
- Ти хубаво си дошъл да се бориш, но следващата неделя нас ни чака сватба! Марин ще се жени, а шведският крал Карл XII ще му куму-ва! Той е нашият най-добър и силен пехливан! Кога точно да се борите?
- Значи си дошъл да ни ползваш за подготовка! За нас е обидно, че си представяш, че ние смс пехливани, които ще победиш докато минаваш от тук! - горещо каза Марин.
Яне реши да провокира Бимбелови и ги удари право в сърцето.
- Май вие нещо омекнахте?!
Марин скочи:
- Веднага да се борим! Готов съм!
- Спокойно! Спокойно! Ако се сборите сега, можете да се нараните и сватбата да пропадне. Да го оставим за след сватбата.
Яне искаше да промени деня на борбата за по-ранен или поне да поиска някой Бимбелов да му помага да сс готви, но Вълко явно счете разговора за приключен. Скоро разговорът се завъртя около Мирза. Карл XII беше впечатлен като разбра, че неговият прислужник познава лично султан Ахмед III, но беше много недоволен, когато на всичките въпроси Мирза само мучеше.
- Сигурно са го избрали, защото не може да говори - каза Вълко, а после го преведе на краля. Бимбелови знаеха за немите прислужници на султана - дилсъзите и помислиха Мирза за един от тях.
- Сигурно е и скопец - предположи Марин.
По някое време Яне заговори:
- Вълко ефенди, понеже Марин е зает, може ли да се боря с някого другиго от Бимбелови?
Старият мъж се замисли.
- Нали искаше да се бориш с най-добрия от нас?
- Вече не държа! Искам да се боря с колкото се може повече мъже!
Вълко вдигна рамене.
- Добре тогава. Ще трябват няколко дни преди да съберем момците. В неделя през деня, добре ли е?
Яне веднага се съгласи.
После разговорът тръгна в друга посока. Вълко уговаряше сватбата на Марин. Карл XII наистина щеше да кумува на Маринчо. По някое
Ill том “Хайдут “
411
III глава “Едирне”
време бъдещият младоженец се изправи и каза:
- Заклевам се, че първородния си син, в чест на Негово величество краля на Швеция Карл ХИ, който ми оказа честта да ми стане кум, ще го нарека Кралю! Първородният ми син ще се казва Кралю Бимбелов!
Всички присъстващи се зарадваха и виното отново се разля, като вълна над софрата. Яне не пиеше, той се извини и си тръгна. Мирза го последва. Останалите мъже продължиха веселбата. Яне беше сигурен, че след като си тръгнат, ще ги обсъждат, но сега това нямаше значение. Когато се прибраха, Буря ги посрещна на прага на вратата. Тя въртеше опашка.
- Какво ще правите, башпехливан ефенди?
- Ще се боря, но няма с кого да се подготвя! Ти ще трябва да ми помогнеш!
- Аз съм слаб и не съм добър, Яне башпехливан.
- Не признавам такива. Давай, готви се!
- Какво, сега ли? Та сега е посреднощ!
- Хайде, давай!
След това, за нещастие на Мирза, Яне го накара да се борят. Двамата затвориха Буря в обора при конете. Яне първо откачи тежката и неудобна ортома от лявата си ръка, а след това се съблече само по риза. Накара и Мирза да се съблече. Яне знаеше, че Бимбелови няма да искат да се борят кара кушак - голи, намазани със зехтин. Те щяха да искат суха българска борба. При нея мъжете се борят голи до кръста или облечени с бяла ленена или памучна риза. Така борбата ставаше много по-различна, побърза, с повече хвърляния и по-стабилен захват. Яне би предпочел да се бори мазна турска борба, но знаеше, че Бимбелови няма да искат така. Те знаеха, че той е башпехливан и нямаше да искат да рискуват. Мирза никога не беше виждал такава борба. Двамата се бориха известно време, като Яне изцяло контролираше схватката. Мирза беше много напълнял и дори да не даваше съпротива, поне тежеше. През известно време Яне вдигаше турчина във въздуха, задържаше го, а след това внимателно го поставяше на земята. Яне си припомни всичките вдигания и хвърляния на Болярови. Отработи някои по-специфични неща и докато ги изпълняваше, думите на дядо му кънтяха в главата му. Той много добре си спомняше всички забележки, които старият Боляров му беше правил. Колко отдавна не го беше виждал! Дали беше здрав, или нещо лошо се беше случило с роднините му?! Защо в последните години те нс посещаваха борбите на Четиридесетте извора? Яне съжали, че не беше намерил време да посети Боляровия хан. Защо у него се пораждаше такова желание винаги, когато се намираше далеч от дома, а когато беше наблизо, никога не намираше време?