Токораз Memo
416
Ятаган и Мен
еше този живот и това беше истинският живот, всичко останало щеше да бъде само разказ за живота му. Всъщност хората не се интересуват от живота на другите хора. Тях той ги интересува само дотолкова, доколкото може да влезе в досег е техния собствен живот и да им даде нещо, от което те се нуждаят. Но всеки човек преди всичко се вълнува и интересува от собствения си живот. След като и при него е така, няма смисъл да обвинява другите хора. Тези мисли предизвикаха у Яне онази яснота на мисълта. Може би това беше състоянието на змей. Той много добре си спомняше как на предните борби беше победил в това състояние. Дали песента, или мислите го предизвикваха?
Следващите борби ги спечели. Не беше с лекота, но през цялото време той беше змей. С всяка изминала победа шумът на мегдана ставаше все по-силен. Бимбелови не бяха доволни, а шведите крещяха от радост. Вълко, кралят, Марин и Рендшел гледаха борбите от широкия чардак на къщата на патриарха на Бимбелови.
Когато тресна и последния човек в земята, Яне беше напълно изтощен, но много доволен. Чак тогава обърна поглед към тълпата. Всички лица бяха намръщени. Мъжете бяха недоволни. Всички жужаха като пчели, напрежението растеше с всеки миг. Нещо лошо вещаеше всичко това. Шведите също усетиха, че нещо става, защото започнаха да опипват сабите си. Изведнъж на алая излезе Марин, на когото всички викаха Страшния, а защо беше така, всички знаеха. Той приличаше на буреносен облак. Чак когато го видя в средата на мегдана, Вълко разбра какво се беше случило.
- Ти дойде тук и ни унизи! - каза Марин. - Ние те посрещнахме като наш гост, но гостоприемството свърши! Ще се бием до смърт!
Тълпата избухна.
- Един от двама ни тази вечер ще легне в завивка, а другият ще спи в земята църна!
Яне беше седнал на земята и гледаше говорещия мъж. Той беше на предела на силите си. Беше се борил с пет много добри борци. Той беше свършил работата, за която беше дошъл. Всъщност не държеше да се бори с най-добрия пехливан на Бимбелови, нито да ги унижи. Той беше доволен и беше решил още утре да тръгне към Едирне. Някои от Бимбелови беше победил със сила, някои - с ловкост и по-добра техника. Беше използвал и Боляровия, и Бимбеловия начин и беше предизвикал възклицанията и възхищението на враговете си. И петимата мъже бяха много добри пехливани. И петимата със сигурност щяха да бъдат сред десетимата най-добри борци в света. Яне се бореше с тях и си призна колко добре подготвени са Бимбелови. Те имаха стотина много добри пехливани, а той, макар и много добър, беше сам. Освен това не