- След малко ще взема и твоето, не бързай! - каза мъжът и се изсмя, а Яне усети зловонния дъх, който се носеше от устата му.
- Върни му хляба! - каза Яне.
- Май ти беше малко?!
- Да, малко ми беше! Нищо не усетих! Това ли ти беше силата?
Лицето на мъжа се зачерви. Той явно не очакваше такъв отговор. Известно време нищо не можа да каже, а само повтаряше:
- Ти!? Ти!? Ще те убияяяяяяяяя! - изкрещя след малко, така че всички в килията изтръпнаха.
Яне го изпревари. Този път той дръпна крака си, така че дядото се спъна и падна. Така беше по-добре, поне нямаше да може да го спъне. Сега вече имаше свобода. Вместо обаче да удари или да хване мъжа, Яне хвана плешивата глава на човека, който беше вързан за Герджика и го бутна на земята. Старият мъж се подхлъзна и падна, а така повлече и Герджика със себе си. Яне хвана тялото на мъжа под мишниците и го вдигна във въздуха. Стисна го с цялата злоба, на която беше способен. Стискаше го с омраза, заради всичко, което му се беше случило, като че ли човекът беше виновен, че Яне се намираше тук. Стискаше и стискаше, докато не почувства, че мъжът се отпуска в ръцете му. Мъжете сега
Ill том “Хайдут
431
IV глава “Диарбекир
не ревяха, а притихнали гледаха какво се случва. Сигурно бяха изумени да видят как младото и слабичко момче държи във въздуха огромното тяло на мъжа и го задушава, като не позволява на краката му да стъпят на земята. Мъжете бяха втрещени, не можеха да повярват, че за толкова кратко време това момче беше успяло да се скара с Махмуд, а сега и с Герджика. Те знаеха, че това не е добре и че момчето сигурно няма да доживее до сутринта. Яне обаче изведнъж извъртя тяло на мъжа, така че то се обърна с главата надолу и го “заби” с всичка сила в каменния под. Чу се силно издрънчаване и мъжът остана да лежи на земята.
Яне помогна на дядо Личо да стане. Подаде му хляба, който Герджика му беше отнел. Старецът беше толкова уплашен, че отказа да го вземе. Яне седна. Беше изморен, а от ударите цялото тяло го болеше. В този момент в килията влезе Махмуд. Яне не беше забелязал кога той беше отворил вратата на килията и беше влязъл вътре. Той се приближи до Яне, който беше подпрял гръб на стената и се опитваше да си почине. Мъжът с яд удари няколко бича по гърба му. Заболя го много. От борбата беше останал само с елек и риза и сега възлите на бича се врязаха в кожата му. Махмуд усети слабостта му и продължи да го удря. Чак след това той повика останалите пазачи, които помогнаха на Герджика. Те изнесоха извън килията тежкото тяло на мъжа. После, доколкото се чу, го отнесоха при хекимин. Яне остана в килията. Кръв беше избила по ризата му.
По някое време съкилийниците започнаха да подканят за нещо дядо Личо. Отнякъде се появи една гайда. Старецът я наду, а след това засвири. Яне се отпусна, душата му като че ли се носеше над меките върхове на Родопите, обрасли с гъсти борове. Яне седеше и гледаше една-две двойки, които бяха станали и въпреки прангите танцуваха, а този танц беше най-тъжният танц на света. В него имаше толкова голям и скрит копнеж за свобода. Движенията на мъжете бяха къси и внимателни, защото всяко по-свободно движение, можеше да нарани краката им. Това беше танц на оковани хора и много мъка, болка и стаена горест имаше в него. И мъжете като че ли забравиха кахърите си, но не съвсем. Яне гледаше към гротескната картина, но нс я виждаше. Неговите мисли се носеха и бяха далеч, над Родопа планина. Той си представяше Буря как тича из поляните. После се сети, че Буря беше останала с Мир-за. Къде ли се намираше в момента турчинът?
Старецът свири дълго, без нито веднъж да повтори песен, макар че на няколко пъти хората го молиха да повтори тази или онази мелодия. Тъй като старецът не можеше едновременно да пее и да надува мундщука, по някое време Яне запя. После помоли стареца да засвири песента за Цо-ню Пехливан, а той запя. Песента не беше родопска, а странджанска, но
Токораз Memo
432
Ятаган и Меч
пак много добре се пееше в акомпанимент на гайда. Мъжете ги гледаха като омагьосани. Яне не можеше да определи от какви народи са те, но сред тях сигурно имаше гърци, араби, кюрди, сърби и арменци. Може би имаше и други. Те слушаха песните и гледаха с широко отворени очи. Най-накрая се умори и млъкна, а дядото продължи. Хората искаха Яне да пее още, но той отказа. Тогава те започнаха да го уговарят за другата вечер. Яне въобще нямаше намерение да бъде тук утре вечер, но въпреки това обеща. Утре вечер, там някъде в Едирне, той щеше да седи на софрата на султана, след като преди това е вдигнал най-големия коч на раменете си и е бил обявен за башпехливан. Беше сигурен, че тогава ще се сети за хората в кауша и за стареца с гайдата. Сега, когато не пееше, Яне слушаше и мислеше. Не искаше свирнята да спира.