Когато приключиха с къпането, мъжете отново бяха натъпкани в студеното и влажно мазе. През следващите дни, вместо да тръгнат, затворниците се разболяха от тифус - едни от мъжете оглушаха, други започнаха да недовиждат. Бинбашията реши да изчака, докато хората не се пооправят.
Понеже не се беше къпал с останалите и беше имал време да изсъхне добре, на Яне му нямаше нищо и той се чувстваше добре.
Кюрдите водачи много помагаха на заточениците. Ако се наложеше, дори ги носеха на гръб или отстъпваха магарето, или мулето си на някой изпаднал окаяник. Откакто бяха болни от тифус, положението на мъжете се влоши. Сега ге се движеха много по-бавно и понякога вечер, когато закъснееха, на спахиите се налагаше да тъпчат с краката си мъжете, за да ги накарат да бързат.
Ill том “Хайдут
445
IV глава “Диарбекир
Скоро керванът премина Йени пазар, Токат, Йени хан, Мум чифлик, Сивас и Кангал, докато стигнаха до Хасан челеби. Там им беше позволено да купят ечемичено брашно и си замесиха вкусни погачи. На Яне дадоха по-малко, но за пръв път от толкова време той се наяде добре, хапна малко, но го изгълта прекадено бързо. Топлото “месо” на погачата ставаше на тесто в устата му, но той дъвчеше и гълташе. Скоро започна да му се повръща и едва се сдържа да не го направи.
Каторжниците бяха поканили на погача и турците, тъй като без тях цялото това “пиршество” не би било възможно. Те хапнаха и се отпуснаха. После мъжете платиха 30 гроша на бинбашията и той им показа указа с присъдите. Имаше турци, които можеха да четат на арабски и те прочетоха присъдите. Яне беше осъден за хайдутство и за това, че е бил войвода на бандити в Родопите. Присъдата му беше 15 години каторга. Като чу това, той сухо преглътна. В него все още живееше някаква надежда, че присъдата му е грешка или че ще е най-много две-три години, но 15 години му се сториха като цяла вечност. Подобно на Яне беше осъден и Герджика, но понеже веднъж вече беше заточван, беше осъден на неопределено време. Скоро хората му прикачиха прякора Уй-гунсуз. Така Герджика, без никой да знае името му, се сдоби с два прякора. Дядо Личо беше убил двама турци, които бяха изнасилили внучката му. Той беше осъден на 15 години каторга. За всички беше ясно, че това е равнозначно на смърт.
Когато всички присъди бяха прочетени, изведнъж мъжете се промениха. Те като че ли осъзнаха какво ги чака. Герджика най-лесно като че ли прие присъдата си. Отначало Яне мислеше, че това е, защото главатарят на бандитите веднъж вече е бил в Диарбекир. Но по-късно реши, че може Герджика да е мскере - човек внедрен от турците сред каторжниците. Той не беше сигурен, но внимаваше много. Предупреди дядо Личо също да внимава.
След няколко дни измъчените каторжници минаха Хеким хан, но тук милязиминът не им разреши да си купят хляб. Вечерта наближиха десетината къщици на кюрдското село Карън. В това село нямаше мъже. Жените, като разбраха, че турците смятат да пренощуват тук, настръхнаха и бяха готови за бой. Наложи се всички да спят в една освободена къща и бяха охранявани от огромни зли песове, конто бяха пуснати да обикалят около плета на къщата. Никой не посмя да излезе извън плета - нито турците, нито заточениците.
Яне гледаше свирепите създания и си спомни за вярната си Буря. Местните овчарски кучета бяха много едри. Те бяха високи като магарета, краката им бяха по-дълги от тези на българските овчарски кучета, но бяха е по-къса козина и по-слаби. Въпреки това изглеждаха зли и
Токораз Memo
446
Ятаган и Меч
мнителни. На няколко пъти Яне опита да ги повика и заиграе, но те само недоверчиво го изглеждаха и показваха големите си бели зъби. Тези кучета ги наричаха кангали, навярно на град Кангал, през който наскоро бяха минали.