Ill том “Хайдут
453
IV глава “Диарбвкир
ка стъпка, така все едно се разхожда сред дръвчетата в гората или сред хълмовете в планината.
Турските му пазачи явно бяха инструктирани да не говорят с него, но той и без това не търсеше контакт с тях. Все пак първите дни те трябваше да му обяснят режима и правилата, които трябваше да спазва. Обръщаха се към него е къси фрази, като кучета, които лаят. Наричаха го “куче”, “гяур”, “хаирсъз” и вее в този род. Обикновено не разговаряха е него, а му викаха, но той не им обръщаше внимание. Зад виковете и обидите Яне усещаше, че няма омраза и лична антипатия, а просто така те показваха разликата между затворник и пазач. След като всичко това се уточни и пазачите разбраха, че виковете им не го притесняват и не предизвикват никаква реакция у него, те престанаха да му говорят. Така през останалите дни и месеци единствения глас, който чуваше, беше своя собствен.
Пазачите само бутаха храната през малката вратичка и нищо не казваха. Той предпочиташе самотата и размишленията. Обичаше да се оттегля на нара и там се уединяваше е мислите си. Сега Яне откри за колко много неща има да мисли и то не толкова за това, което му се беше случило, а за живота въобще. Започна да премисля живота си досега. Знаеше, че на село никой не харесваше хората, които много се замислят и се задълбават в някой въпрос. Тях ги наричаха “дървени философи”, но съвсем скоро Яне с изненада откри, че за него философията е не по-малко важна, отколкото религията. Всъщност откри, че за него човек без лична идея за това защо живее и как да живее, не е човек. Най-важното за всеки човек не беше дори религията, а именно това да знае защо живее.
За да не загуби съвсем способността да говори, той започна да си пее. Пееше всички песни, които знаеше. Не искаше да си говори сам, защото беше чувал, че така правят лудите. Докато пееше песните, Яне като че се пренасяше в България. Така откри, че макар да беше затворник в тази малка килия, той можеше да “пътува”. Вярно, че това ставаше чрез мислите му, но всъщност каква е разликата. Всъщност хората така или иначе не живеят в истинския свят, а в един свят, който те приспособяват към себе си. Яне много пъти беше наблюдавал това. Никой човек не познава реалността. Всъщност реалността е Бог. Хората никога не могат да познаят Бог. Всеки човек пречупва през себе си реалността. Яне си представяше нещата така: всеки човек, след като се роди, се отделяше от света с прозрачна преграда. Така той беше ограден, като в стъклен глобус. Тази преграда го пазеше от света и правеше така, че човекът да има собствен свят. Но както няма идеално стъкло, така и тази сфера не е идеална, а изкривява света. Така хората, където и да се намират, не виждат обективната истина, а само това, което е пречупено през тяхната сфера. Колкото по-малък е човек, толкова по-силно изкривява света и се нами-
Токораз Memo
454
Ятаган и Меч
ра по-далеч от Бог. Хората, където и да се намират, всъщност пътуват само в своята собствена сфера и не могат да видят действителността. Яне разбра, че турците могат да го затворят в килия, могат да го измъчват и изтезават, но не могат да му отнемат сферата. Какво значение имаше дали е тук, в Диарбекир, заточен в малката гола килия, или се изпича из-легнат под слънцето на Родопа планина? Ако той имаше себе си, всичко беше наред. Никой не можеше да му отнеме вътрешния живот и свят. Но Яне не искаше да се връща само в спомените си, той живееше и сега в Родопа планина и посещаваше Василка, Ирис и Божура.
Скоро разбра, че тук в затвора първо се опитват да пречупят личността ти. За тях бе важно да започнеш да мислиш само за себе си и за оцеляването си, да забравиш, че си човек. Всъщност самият живот не е ли вид затвор, само че си мислиш, че имаш свободата да избираш, но всъщност си окован от липсата на пари, религия, разбирания и обществено мнение, любов, семейство. Яне разбра, че могат да оковат само тялото ти, но не и духа ти. Тогава реши да се държи така, все едно, че не е окован. Човек е това, което мисли! Това, с което занимаваш, мислите ти - това си ти! Той се заставяше да мисли за важни неща, за философия. Когато хората се опитват да избягат и мислят само за това как да излязат навън, тогава те все повече се вторачват в затвора, приемат го като пречка и преграда и така го превръщат в много по-важен, огколкото е. По този начин само затягат клупа на примката, която пазачите са им поставили. Яне се примири със затвора, прие го и по този начин са помири със света и е участта си.