Ill том “Хайдут
471
IV глава ‘Диарбекир”
Още не беше легнал на земята, когато от посоката на чифлика се чу кучешки лай. Яне погледна и видя няколко огромни кучета, които “летяха” бързо към мястото, където бяха с Буря. Това бяха от същите онези кучета, които анадолците наричаха кангали и които Яне вече познаваше. Те бяха предвождани от едно огромно черно анадолско куче, което беше черно като дявол. Буря оголи зъбите си и скочи напред, за да пресрещне глутницата. Яне е ужас очакваше сблъсъка на Буря с кучетата. Неговата кучка с тътен се удари в кангала водач на глутницата. Той беше по-висок от нея, почти колкото малко магаре. Това обаче не само че не спря кучката, а като че ли я накара да го нападне с невиждано настървение. Яне не можеше да гледа. Беше сигурен, че това беше краят на кучето му, а след това сигурно щеше да дойде и неговият край. След като се сблъскаха, кангалът и Буря се захапаха за вратовете. Те се хапеха и дърпаха с настървение. Кангалът беше грациозен и с дългите си крака се движеше така, все едно, че танцува някакво странно хоро. Буря, макар и по-ниска, беше по-плътна и не по-лека, и на грациозността и гъвкавостта на кангала, противопоставяше своята свирепост и бързина. Тя много добре разбираше, че битката е на живот и смърт и че трябва бързо да се справи с водача на глутницата. Скоро оголените й големи бели зъби станаха червени от кръвта на кангала. Тя се извърташе и се опитваше да го нахапе до смърт или да го уцели във врата или муцуната. Там обаче я посрещаха зъбите на кангала. След това Буря смени тактиката. Тъй като беше по-ниска и за нея беше по-лесно да атакува дългите крака на кангала, тя опитваше да се “гмурне” и да го захапе за краката. Яне наблюдаваше битката между двете красиви, силни и смели животни и разбираше действията им. Той като че ли гледаше битка между биещи се или борещи се воини. Кучетата бяха не по-малко бойци и пехливани от хората.
Буря се хлъзна по земята, изви врат и посегна към предните крака на кангала. Водачът обаче като че ли очакваше това. Той повдигна крака, към който се бяха устремили зъбите на Буря и в същото време я захапа за гръкляна. За него това не беше трудно, защото в стремежа си да го захапе за крака, Буря се беше обърнала по гръб и гръклянът й беше открит. След като почувства, че е захапана, Буря се сгъна на топка около черната глава на кангала. Яне изтръпна. Той осъзна грешката, която Буря беше допуснала. Скоро към биещите се кучета се присъединиха и останалите кучета. Всички те образуваха една огромна топка от тела, зъби и вой. Цялата местност се огласи от лай, вой и квичене. Яне не беше сигурен, но квиченето сигурно беше на Буря. Кучетата явно я бяха наранили или я разкъсваха. Той не можеше да гледа това. Опита се да бяга, трябваше да отиде до чифлика и да моли за помощ. Това беше един