Още докато говореха и вървяха към къщите за живеене, Яне се почувства много уморен. Хабил носеше факла, а той водеше кучето с намордника. Очите му се премрежиха, а миглите му се преплитаха и не можеше да отвори очи. Ставаше му все по-трудно да стои буден. Добре че Хабил го остави, като му пожела лека нощ. Яне завърза Буря за един кол пред къщата, в която щеше да спи. В стаята беше сам. Настаниха го в едно удобно легло. Откога не беше спал с чисти одеала? Той легна. Колко много неща се бяха случили през този ден. Лежеше и за пръв ггьт се чувстваше свободен човек. Отвън се чуваше пръхтенето на Буря. Тя явно не беше доволна, че е вързана и че на устата й има намордник. Яне знаеше, че при първа възможност ще продължи пътуването. Мислено се извини на Буря, че ограничава свободата й. После се сети, че днес нито веднъж не е повторил на ум това, което беше измислил от “Кесиджи ки-таб”. Започна да си го казва, но дали успя да стигне до края, или заспа веднага след първата дума, ще си остане винаги загадка. Спа толкова дълбоко, че когато се събуди въобще не си спомняше нищо от вечерта. Стори му се, че само е затворил очи, когато нещо го събуди. А това бяха силни викове и ревове. Яне стана. Веднага се облече. Докато вървеше към вратата, погледна през джама. Навън все още беше сумрак. Ето защо тази нощ му беше минала като миг. Излезе навън и там видя странна гледка. Един мъж се беше качил върху едно магаре, а от дисагите му се подаваха най-различни оръжия: брадви, ханджари и дори вили. Мъжът крещеше като обезумял. Отначало Яне не разбираше какво казва и дали въобще говори нещо смислено. Чак след малко разбра, че той крещи на турски, но с много силен кюрдски акцент.
- Обраха ме! Златото ми! Душицата ми, изяде ми душицата, изедни-кът му с изедник! Събирам потеря! Братко, ще ме подкрепиш ли? - като каза това, мъжът се обърна към господаря на имението.
Дали двамата наистина бяха братя? Яне погледна мъжът. Той беше с мръсни, окъсани дрехи, като на просяк. Чалмата му се беше развила и показваше ниското му наклонено чело. Четинеста брада и рядката мръсна коса засилваха усещането за нечистоплътност и ограниченост. Нещо в мъжа напомняше на Яне на прасе. Той явно беше човек на ние-
Токораз Memo
480
Ятаган и Меч
ките страсти. Българинът усети това чрез вътрешното си чувство. Явно, освен за предвиждане на действия, чувството, което беше развил в затвора и което все още не беше опознал съвсем, можеше да му подсказва неща за определени хора. Така щеше да може да разбере пред какъв човек се изправя, ако, разбира се, нещата се окажеха такива, каквито чувствата му подсказваха. Трябваше да опознае мъжа, за да види дали предчувствието му не го е подвело.
Отново погледна мъжа, а после и господаря на имението. Между двамата нямаше нищо общо. Единият беше груб и шумен, а другият - с благородно и интелигентно изражение. Едва ли бяха братя и сигурно нямаха нищо общо помежду си. Може би бяха добри познати или комшии, затова мъжът беше нарекъл Хабил “братко”.
- Обещавам акчета за всеки, който ме последва! Ще заловим наглия крадец и лично аз ще го убия на място! - продължаваше да крещи мъжът.
И в този момент Яне погледна пред себе си, там където преди да си легне беше завързал Буря. От това, което видя, очите му се разшириха. Не можеше да повярва на очите си. Буря все така беше с намордника на уста и вързана, а над нея беше застанал огромният Шейтан и двамата се бяха заклещили. Буря беше разгонена, а огромният черен анадолски кангал я беше яхнал. Яне беше сигурен, че ако неговата кучка беше свободна и без намордник не би допуснала това, но сега тя тъжно и безпомощно го гледаше отдолу. Яне извика и се втурна да раздели двете кучета. Те обаче не можеха да бъдат разделени. Чак когато ги обля със студена вода, Шейтан успя да се откопчи и ръмжейки избяга. Яне гледаше Буря. Дали Шейтан беше успял? Не знаеше. Това, което се беше случило с Буря и Шейтан, почти не беше привлякло вниманието на останалите мъже. Мъжът все така крещеше, че иска възмездие, а останалите отидоха да се приготвят за тръгване. Яне знаеше, че трябва да продължи пътуването си, но все още не беше взел решение. Той мислеше да се наспи до късно и след това да тръгне. Сега съдбата му предоставяше нова възможност. Трябваше да прецени дали да се възползва от нея. Като гледаше Буря, той се замисли. Ако продължеше пътя си сам, кой знае какви изпитания още го очакваха. Щеше да му бъде много по-трудно да се скрие от преследващите го чауши и трябваше да търпи глад, мизерия и студ. А потерята на Кабил щеше да го скрие. Тези мъже вече го знаеха. Те бяха добри хора и не искаха да го предадат. Той помисли още малко и реши да тръгне с потерята. Освен това акчетата, които мъжът обещаваше, щяха да му дойдат много добре. Трябваше да мисли и за това как ще се прибере в България. Решението вече беше взето. Върна се до леглото, в което беше спал, и провери дали е взел всичко. После поиска малко храна от стопаните. Хапна и даде част от храната на Буря. Ще