- Не, ага! - отговори Кабил.
След този отговор главатарят събра хората около себе си, а те накараха всички пленени и завързани мъже да седнат. След това бавно изпразниха джобовете им. Мъжът държеше факлата високо. Скоро всичко от джобовете и поясите на мъжете беше натрупано на купчина. Главатарят я огледа и я ритна, явно беше разочарован.
- Къде е торбичката с парите, куче? - изрева той и се насочи с извития си ятаган към Кабил.
В следващия момент се случи нещо изненадващо. Яне се беше загледал към това, което правеше главатарят на бандитите, и не беше забелязал как под светлината на факлата се беше появил още един човек. Отначало той беше невидим. Чак когато се размърда и приближи до главатаря, забеляза, че беше висок, едър, облечен с дълга черна дреха, с черна чалма на главата. Яне го гледаше и се сети за Велко, който носеше същите дрехи и се появяваше и изчезваше в мрака, като демон. Отначало си помисли, че новопоявилият се е от бандитите и може би беше техният истински главатар, но скоро усети стъписването и сред тях.
Мъжът на свой ред беше спокоен и уверен, и това си личеше по начина, по който говореше, стоеше и се движеше.
- Джингиби! Джингиби! - дочу той гласове, но сам не можа да разбере кой нарече новопоявилия се по този начин.
Човекът наистина приличаше на демон. Той беше с черна кожа, и ситно къдрава чисто бяла брада, което странно контрастираше на черната му кожа. Това беше лице на убиец. За миг на Яне му се стори, че познава този човек, но откъде? Не можеше да бъде. Не може да познае случайно срещнат човек тук, на другия край на света и въпреки това спомените му го отнесоха далеч във времето, в една друга срана. Тогава той за пръв път беше видял арап отблизо. Спомни си разговора между двамата кесиджии. Дали можеше същият този човек да е приятелят на Велко от онази нощ?
Мъжът се приближи още по-близо до главатаря и попита:
Токораз Memo
492
Ятаган и Меч
- Къде е момчето?
Какво ставаше? Този мъж също търсеше някакво момче. Можеше ли то да е еничарът, който и те търсеха? А може би търсеше него? Яне не знаеше вече какво да мисли. Участваше в нещо, което не можеше да разбере.
В следващия момент се случи нещо страшно. Без никакво предупреждение, тримата бандити скочиха към този, когото той беше решил, че е кесиджия. Той обаче се извърна и с леко движение на лявата си ръка замахна към гърдите на бандитите. Чу се силен удар. Единият от мъжете изскимтя, сви се във въздуха и изхвърча назад. Яне изтръпна. Нямаше съмнение. Това оръжие не можеше да бъде друго освен ортома. Той сам неведнъж беше удрял по този начин и много добре знаеше, че няма друго оръжие, което да предизвика такива поражения. Арапът беше кесиджия, който освен с ръст беше надарен и с изключителна сила, и майсторски боравеше с ортомата. Следващият удар беше насочен към човека с факлата. Той попадна в главата на нещастника. Може би освен главата, ортомата беше ударила и горящата факла, защото хиляди искрички се пръснаха във въздуха и образуваха впечатляващо зрелище. Скоро се чу и грети удар, но Яне дори не успя да види какво става. Въпреки това, като гледаше лекотата и майсторството, с което арапът кесиджия работи с ортомата, беше сигурен, че удареният нещастник не се е спасил.
Главатарят на бандитите стоеше като препариран и не помръдваше. Макар факлата да беше паднала на земята, тя все още осветяваше случващото. Кесиджията се наведе, взе факлата и освети кървавата сцена. Завързаните насядали мъже се разкрещяха. Убиецът се приближи към главатаря на бандитите. Единствено той беше останал жив от нападателите на потерята на Кабил.
- Джингиби! Джингиби! - крещеше Кабил, който като че ли предчувстваше това, което щеше да се случи и така се опитваше да го стресне или уплаши. В този момент Яне видя черната висяща на лявата му ръка ортома. Мъжете все още пищяха като жени, но кесиджията като че ли не ги чуваше и нс им обръщаше никакво внимание. Той, като хищна птица, беше вперил поглед в главатаря и каза:
- Ще те питам само веднъж, къде е момчето?
Мъжът мълчеше.
- Шейтан! Шейтан! - изведнъж каза Кабил.
Яне се учуди. Оказа се, че кърсердарът на тяхната орда познава кесиджията! Можеше ли той да е платил на наемния убиец? Кога го беше вербувал и как го беше предупредил?
В следващия момент този, когото бяха нарекли Шейтан, замахна и удари главата на главатаря с ортомата. Тялото на бандита се вдигна от земята и отлетя. Яне беше сигурен, че той вече е мъртъв.
Ill том “Хайдут
493
IV глава “Диарбекир
Нещата обаче не бяха такива, каквито Яне смяташе. След като уби само е един удар на ортомата главатаря на бандитите, кесиджията се приближи до Кабил. След това заговори на кюрда, като че ли се познаваха отдавна, но гласът му съвсем не беше дружелюбен.