След Хаджи Елиз махала Яне стана много внимателен. Нищо не беше чувал нито за кауците, нито за Борьо Белята или Кара Мустафа и Кая. Не знаеше какво правят враговете му. Не знаеше дори дали Василка и децата все още са в Козбунар. Какво ли се беше случило с тях? Затова, когато стигна до Козбунар, Яне изчака падането на нощта и чак тогава, под прикритието на мрака, се спусна към селото. Беше изчакал на същата онази поляна, на която преди толкова много години беше празнувал Еньов ден. Спомни си как тогава Ирис беше избрана за Еньова буля. Не можеше да определи колко време беше минало оттогава, но му се струваше, че това е било много отдавна, като че ли в друг живот.
Приближи къщата и тихо похлопа на дървената врата. Буря въртеше опашка и с нея удряше по вратницата като по тъпан. Яне се опита да надзърне над кирпичения дувар, за да види да не би да има някаква изненада или засада зад оградата. Не, в двора нямаше никого. Джамовете на къщата бяха тъмни. Буря го последва. Яне с напрежение гледаше към къщата и по специално към задната стая, в която трябваше да спи старата вещерка. Там обаче нищо не се случваше. Буря продължаваше да удря с опашката си. Какво ще прави, ако се окажеше, че Василка и децата вече не са тук? Как да разбере къде са? Нямаше начин да разбере това. Така че той реши да продължи пътя си напред. Най-близкото място, в което имаше познати хора, беше Араповският манастир. Боляровия хан също беше наблизо, той обаче реши да продължи към Станимака и Бачкьой. Там щеше да търси Кара Тозю, Сотир и Теофилакт, а после може би и Диньо Циганара.
Докато мислеше всичко това, нещо вътре в къщата се раздвижи, а след малко джамчето, точно там, където трябваше да спи Василка, светна. Скоро стопанката на къщата, увита в някакъв голям шал или в оде
Токораз Memo
496
Ятаган и Меч
ало, излезе на двора. В лявата си ръка тя носеше свещ, а с дланта на дясната пазеше пламъка от случаен порив на вятъра.
- Кой е там? - попита Василка.
- Аз съм! Яне!
- Кой?
- Яне, баба Василке!
- Яне, ти ли си?
- Аз съм, отвори портата!
Жената се разбърза, а Яне се обърна и хвана Буря, за да не уплаши старата жена, като скочи да й се радва в тъмното. А Буря беше толкова наедряла, че можеше и да я повали на земята. Освен това вече беше видно, че Буря е бременна и в утробата си носи кученца от огромния черен вълкодав - кангалът Шейтан. Така че Яне се страхуваше и за здравето на кучката.
Жената го пусна вътре и искрено му се зарадва. Яне върза Буря до вратата. Спомни си предния път, когато дойде тук пак с Буря. Тогава другарката му беше ранена и едва оцеля.
- Момичетата тук ли са? - попита Яне.
- Да, спят в стаята! - каза Василка и посочи другата стая.
- Добре, тогава да бъдем тихи и внимателни!
След като направи знак на Буря да е тиха и да пази двора, Яне влезе в стаята на Василка. Жената се приближи до него и го прегърна дълго, като прекара сухата си ръка по косата му.
- Не мога да те позная, мойто момче! Много си отслабнал! Какво е станало с теб?
- Нищо, бабо!
- Ще те нагостя и добре ще се погрижа за теб! Трябва да се храниш по-добре! Виж каква върлина си станал! Трябва да се оядеш малко! Да станеш по-арен!
- Добре! Добре!
После, въпреки че беше късно, Василка започна да му приготвя ядене. Тя, разбира се, помисли и за Буря. Яне хапна, а после двамата седнаха пред запаленото огнище. Душата му се отпусна и той се почувства в безопасност. После обаче думите на старата жена го върнаха в реалността.
- Лошо живеем, сине! Тежко! - като каза това, тежка въздишка се отрони от гърдите на старата жена. - Тежко живеем!
- Защо, какво е станало?
- Кара Мустафа - новият бей на Станимака, завзе цялата земя на Шейтановите. Знаеш ли го? Оттогава тънем в мизерия. Имам чувството, че още по-голямо зло е намислил. Постоянно минава от тук и от ко
Ill том “Хайдут”
497
V глава “Козбунар “
ня си, отвисоко, изглежда двете момичета. Заграби земите им и мисля, че скоро може да посегне и на тях, и да ги убие. Красавец е беят, но черна е душата му. Откакто взе земята, мори и хората. Настройва ги срещу нас и така всички странят от нас. Държат се така, все едно сме прока-жени и низвергнати. Никой не ни помага, всички ни отбягват и се пазят някой да не ги види с нас. Беят иска да ни затрие с глад. Никаква земя не ни остави. Живеем мизерно, синко!