- А кауците, те не ви ли помагат?
- Нищо не знам за тях. Кара Тозю си тръгна и повече нито го видяхме, нито чухме за него!
Тежки, както се стори на Яне, обвинителни сълзи, се търкулнаха по сбръчканите бузи на старата жена.
- Много се намъчих, сине! Къде отиде, какво стана, къде се запиля?! Ни вест, ни кост от теб! Мислих, че си се затрил някъде по света! Къде беше?
Яне се почуди дали да каже на старата жена за това, което му се беше случило. Тя и без това се беше напатила, дали да я “натовари” и той? После реши, че тя така или иначе ще разбере и каза:
- Не можех да ти се обадя, бабо! Нито да ти пратя хабер! Бях заточен в Диарбекир!
- Какво е това Диарбекир? Къде се намира Диарбекир?
- Някъде там, далеч в Анадола.
- Анадола, че то това е много далеко! Какво прави там?
- Нищо, бабо, държаха ме в кауш. Накараха ме да загубя свободата си. Опитаха се да ме смачкат.
- Загубата не е наказание, а предизвикателство! Така Бог иска да ти каже, че трябва да се бориш, когато ти е трудно! Когато си на ръба на силата и вярата си, намери сили, стани и победи!
- Това смятам да направя! - каза Яне.
- Тъй ще е, сине, но преди това трябва да си починеш и хубаво да се нахраниш, че там, в кауша, въобще не са те хранили! Виж, само кожа и кости си станал!
После Яне разказа на старата жена за онова чувство, което за пръв път му се беше появило в Диарбекир. Ако имаше някой, който да може да му помогне и да му разкрие същността на новата му придобивка, това беше точно Василка.
- Знам за какво ми говориш! Някога, в миналото, всички просветени хора са го имали, а днес го имат само змейовете. Това е един от атрибутите на змея. Но за да можеш да го ползваш и да ти бъде полезно това “чувство”, трябва да можеш да го контролираш и да го “повикваш” всеки път, когато поискаш или ти се наложи. Само така можеш да разбереш, че притежаваш истинско умение и ще се научиш да му се осланяш.
Токораз Memo
498
Ятаган и Меч
На изток има много факири и суфи, които цял живот се борят, за да постигнат това усещане. Затова Буда - богът на който се молят, понякога го изобразяват с три очи, а едното е на челото му. Това си постигнал ти. Както казват те, “отворил си третото си око”.
- Нищо не разбирам! - каза Яне. - Толкова ли е известно това “чувство”?
- Не! То е голяма рядкост и много малко, само свети мъже, го притежават!
- Бабо, това нали не означава, че съм свят мъж? - Яне каза това на шега и очакваше старата жена също да се пошегува. Тя обаче изведнъж стана сериозна, като че щеше да каже нещо много важно и държеше Яне да осъзнае това.
- Защо? Точно това означава!
Яне разбра, че се е изложил. Явно жената искаше точно това да обясни. Тя му беше казала няколко неща и досега беше познала за всяко от тях. Беше познала, че е змей, че ще стане башпехливан, а сега явно щеше да се окаже, че е и свят мъж. Та той беше едва на 18 години. Макар и ирепатил никак не можеше да си се представи като свят мъж. Свят мъж - той си представяше някакъв мъдър, стар човек, с дълга бяла брада, така както ги изобразяват на иконите, може би дори поп.
Двамата продължиха да си говорят. Яне разкриваше душата си пред старата вещерка. Тя внимателно го слушаше и разбра колко беше пораснал той. Предният път, в който се бяха разделили, Яне беше още дете, макар и башпехливан. а сега вече беше станал мъж. Може би имаше надежда за нея и децата! Яне сега й изглеждаше много по-голям и зрял.
Баба Василка се усмихна, когато чу, че Яне вече не държи да става велик.
Той каза:
- Животът, който водим, не е истински, той е мним! Ние живеем така все едно, че ще сме вечно на тази земя, заблуждаваме се и придаваме прекалено голямо внимание на нещата, които ни се случват! Докато бях в затвора, аз разбрах това!
Когато я погледна, тя разбра колко много мъка има в душата му. Яне наистина беше преживял много и беше научил много неща.
Така Яне реши и остана отначало уж само за седмица, но после хвана студ, падна и сняг, и така остана цялата зима в Козбунар. Той беше решил да отиде до Бачкьой и там да намери Кара Тозю или Сотир, а ако не открие тях да намери Тсофилакт и да разбере какво става с кауците, и защо не бяха помагали на жената е двете деца.
Преди Коледа Буря вече беше много наедряла. Няколко дни след като плодът слезе надолу и изду корема й, тя роди. Роди само едно черно като смъртта кученце. По всичко си личеше, че баща му е кангалът Шейтан. Кучката се грижеше за малкото. Василка и Яне се грижеха за нея. Най-трудно беше да запазят малкото кученце, което Божура и Ирис