- Я стой! - строго извика мъжът. Яне обаче беше обзет от паника. Той искаше да избяга. Трябваше да избяга. Не биваше да го разкриват. Обърна се и побягна. Зад себе си чу виковете на арапа.
- Ону тутмин!* (Хванете го!)
Двамата мъже се втурнаха след него. Яне беше изморен и с подути крака. Двамата скоро го настигнаха и го спънаха. Падането, върху каменните плочи, беше много болезнено. Въпреки това той се изправи на крака и веднага извади меча. Двамата мъже извадиха ятаганите си.
Токораз Memo
550
Ятаган и Меч
Арапът скоро сс присъедини към тях. Той тичаше много по-леко, отколкото Яне беше очаквал. Сети се за това как Велко се движеше като едва докосваше земята.
- Какво правиш?! - арапът попита с глас, който го стресна. Всъщност това не беше въпрос, а изумление. - Как смееш да вдигаш ръка срещу султански сеймени?!
Яне разбра, че е загубен. Колко нелепо го бяха разкрили, а за това, че беше извадил оръжие, щяха да го разследват. Нямаше как да му се размине. Единственият изход беше да избие тримата сеймени. Можеше ли обаче сам да се справи с тези мъже, които не бяха случайни воини? Яне стисна клупа от въже, който обхващаше лявата му китка. Дори с ортома и меч едва ли можеше да се справи с тримата сеймени. Чудеше се какво да прави, да се предаде без бой или да се бие. Избра да се бие. В този момент сейменът се приближи към него и внимателно го изгледа.
- Отстъпете! - каза той на войниците си. Яне се учуди. Нещо в поведението на арапа се беше променило. Той се държеше така, все едно го беше разпознал. Все едно, че бяха стари познати. Всичко това беше много странно, но пък не беше в негова вреда. Двамата мъже явно се почувстваха със засегната чест, защото все така продължаваха да го гледат, без да помръднат.
- Оставете го! - пак каза този, който трябваше да е командир. Но те не се подчиниха. Тогава мъжът като че събра цялата си сила и изрева:
- Комън силях лари! (Сложете оръжието!)
Викът беше толкова силен, че прозвуча като Иерихонска тръба. Яне стоеше застинал, нито жив, нито мъртъв. Двамата му противници се наведоха и оставиха ятаганите си върху каменните плочи, така че остриетата им сочеха към него. Какво ставаше? Какво се беше случило? Как да реагира? Яне не разбираше нищо. Ако черният сеймен го беше нападнал, всичко щеше да е ясно, но сега той стоеше и не знаеше какво да предприеме.
Освен това Яне беше усетил яростта на гиганта и видя как неговите подчинени се свиха и изпълниха това, което мъжът им заповяда. Яне разбра, че не може да се изправи срещу мъжа. Той също беше готов да му се подчини. Силата и влиянието на арапа бяха много големи и Яне нямаше да може да направи нищо срещу него.
В този момент от мрака започнаха да излизат хора. Отначало Яне мислеше, че това са другари на сеймените, но като се огледа видя, че са най-обикновени хора. Сигурно това бяха хора, които работеха в Топкапъ сарай и се прибираха по домовете си в това късно време. Всъщност сараят никога не спеше. Миниатюристите, архиварите и други хора работеха по цели нощи и когато те си тръгваха, на работа идваха готвачите, хлебарите и другите, които ставаха по тъмно и се заемаха с пригот
Ill том “Хайдут”
551
V глава “Козбунар”
вянето на храната и закуската за двореца. Отделно имаше хора, които по всяко време на денонощието трябваше да се появят, щом само бяха повикани. Такива бяха хекимини, съветници - тайни и явни, писари. Дворецът живееше непрекъснато и никога не спеше.
Сред хората, за късмет на Яне, беше и най-добрият гравьор на миниатюри - Адюлазиз Левни ефенди. Той беше решил тази вечер да се прибере по-рано, защото беше поканил един гръцки миниатюрист да живее на гости в къщата му. Знаеше, че отсъствието му през вечерта ще притесни Хайрие и Шакюре, затова бързаше да се прибере, а и щеше да му бъде много интересно да си поговори с Янис. Щеше да направи кафе или ако Хасан ага все още държеше дюкяна отворен, щеше да вземе от него две кафета, а после цяла вечер щяха да си говорят. Сега Адюлазиз Левни ефенди бързаше към дома си, предчувствайки полезния и приятен мохабет с гърка. Странни шумове и викове обаче накараха Адюлазиз Левни да се отклони от пътя си и да отиде да види какво става. Някакъв безумник си беше позволил да извади оръжие на сеймените и то тук, под стените на Топкапъ сарай.
Яне все по-ясно виждаше хората, които изплуваха в мрака. Те като че се появяваха и образуваха от мрака. Вече не можеше да мисли за никакво бягство. Беше загубил по един толкова нелеп начин. Беше се разкрил. Как беше станало това? Арапът се приближи до него.