- В тази книга душата е разгледана като част от човека и то като истинска част от него, както е ръката, кракът или главата му. Но тук гя е описа
Токораз Memo
562
Ятаган и Меч
на като безсмъртната част от него, тази част, която ще продължи да я има, когато тялото ни вече е мъртво. Тук обаче тя е описана като “сянка”.
- Сянка? - тази идея беше нова за Яне. - Всеки човек има “сянка” и своя тъмна страна.
- Не, не за това става въпрос. Тя е оприличена на сянка, защото остава очертание в този свят, но не е тук и непрекъснато е свързана е нас, до-като сме живи. Един ден, когато нашето тяло няма да го има тук, тя ще продължи да съществува. Съществува свят на сенките, който е отделен от нашия свят. Когато човек се ражда, той откъсва част от света на сенките и ползва сянката за своя душа. Когато човек се ражда, Бог умира!
- Разбрах! - каза Яне, без да му е съвсем ясно. Той беше слушал разговори на по-стари хора и вече беше чувал нещо такова, затова продължи: - Искаш да кажеш, че когато се ражда човек, след като ние сме тленни и щом съществуваме, нашето съществуване унищожава Вечния, Всемогъщ и Всесилен Бог. Така Бог престава да съществува, защото той не може да съществува, докато ние сме в него.
- Не! Не е това, което си мислиш! Ти искаш да кажеш, че когато започне да съществува егото и реализира своята отделност, Бог престава да съществува и вече го няма. Аз искам да ти кажа, че в този момент също има Бог, защото душата е другата страна на монетата и докато теб те има, в същото време има и Бог. И когато ти се родиш, не умира просто Бог, а една част от Бог се откъсва и ако това. което ние наричаме раждане, за нас е ново начало, за тази част от Бог това е смърт. Тя е прикована към теб и е принудена да съществува по този начин. Затова в книгата, която илюстрирам, е казано: “Когато човек се ражда, Бог умира!” Авторът й е искал да каже, че когато човек се ражда, откъсва една част от същността на Бог, от вселенската душа и тази част умира. И след това, през цялото време, тази част се опитва да се върне към божествената част и единството. Искричката се стреми да се върне към огъня и отново да е част от цялото. Тази част се нарича Аз. Докато Азът се опитва да се слее с Бог и ни кара да се стремим към него, егото се опитва да реализира отделността си, защото егото сме ние. Всъщност Азът и егото са едно и също нещо. Те са двете страни на една и съща монета. Но егото ни играе игрички и се опитва да ни докаже, че монетата има само една страна и където и да погледнеш, всичко с само сго. В нашите души се борят две същности, но това не са, както много хора смятат, Дяволът и Богът, а същностите на егото и Аза. Ние сме разкъсвани от стремежа да се върнем към нашия баща - Аллах и от стремеж да бъдем себе си - нашето его, и да властваме над света. Ние “храним” нашето сго и го правим толкова силно, че то започва да ни нашепва, че сме равни с Бог и дори, че сме по-важни от него. Всъщност, когато се раждаме, ед
Ill том “Хайдут
563
Vглава “Козбунар”
на част от Бог умира и когато умрем, тя отново ще се роди. Ние мислим, че живеем чрез Аза си и че сме Аз, но всъщност не познаваме друга част освен егото си. Докато съществуваме разделени или възприемаме себе си като разделени, ние познаваме и можем да изразим само егото си. Двете същности в нас са в такава отчаяна борба, че често се опитват да ни унищожат. Азът се опитва да се слее с Бог и да се отдели от нас, а егото ни защитава. Именно егото е в основата на това, което наричаме инстинкт за самосъхранение. Смешни са хората, които като научат за егото и Аза казват, че са готови да се борят с егото си. Те не знаят, че този, който говори с тяхната уста, е именно егото. Първо трябва да откриеш Аза си и чак след това деликатно да се научиш да разбираш коя част от тях говори в момента чрез теб…
Адюлазиз Левни усети, че се беше задълбочил, затова скоро продължиха разговора с други по-незначителни теми и така, докато стигнаха до кафенето на Хасан ага. Яне не пропусна отново да огледа къщата на Селим ага.
- Наскоро ми попадна една тайна книга, в която се говореше за някаква секта от Изток. Даде ми я същият онзи черен гигант, срещу когото извади оръжието си. Той иска да му я преведем и да я прерисуваме. Сигурно са му я донесли, когато техният владетел ни изпрати цели доспехи* **, които могат да стоят изправени, дори когато в тях няма човек. В нея се разказва за някаква секта, чиито членове вършели убийства, обличали се в черни дрехи, с черни качулки.