- Пие ми се вода, Адюлазиз Левни ефенди - промълви той, с пресъхнали устни.
Турчинът го поведе към една чешма. Яне се впусна да пие от хладната чиста вода, която, за прослава на Аллах, течеше от чучура. След като се напи, изми лицето си. Днес беше топло и беше започнал да се изпотява. Яне не знаеше дали това е заради слънцето, или поради думите и идеите на Адюлазиз Левни ефенди. Опитваше си да си представи живота си с Шакюре. Ако отначало беше отхвърлил мисълта, като абсурдна, сега тази мисъл му ставаше все по-приятна.
Чешмата беше кръгла и около нея имаше много хора, които се редяха, за да се охладят и да пийнат от студените й, живителни струи. Адюлазиз Левни също отиде да пийне от водата. Той също беше прежаднял. Макар че беше късен следобед, слънцето упорито печеше, като че предчувстваше скорошното си скриване зад хоризонта, там, където беше България. Но слънцето само по себе си не беше толкова топло. То вече беше започнало да губи огненото си излъчване и да се оцветява в онзи мек бакърен цвят, който го правеше да изглежда толкова красиво и спокойно. Ако през деня слънцето беше враг и бог, сега - привечер, се превръщаше в приятел на хората. Не то, а по скоро неподвижният истанбулски въздух караше хората толкова да се потят. Над Градът цареше пълно безветрие. Да, въздухът стоеше на едно място, някак тягостно и не помръдваше. Не се усещаше никакъв повей. Това беше нетипично за град, построен толкова близо до морето, градът между континенти, градът на пролива.
Яне гледаше как Адюлазиз Левни потъва в тълпата, насочен към водата и вдигна поглед. Там горе, на чешмата, пишеше нещо, което в пър
Токораз Memo
568
Ятаган и Меч
вия момент не успя да разбере, но след това го разтърси и го извади от вцепенението и сладките мисли за спокоен живот с Шакюре. Веднага се сети защо е тук и каква е задачата му. Нито за миг не биваше да забравя за Ирис. Трябваше да отмъсти на Кара Мустафа за това, че беше постъпил така жестоко с щерките на Георги Шейтана. Той трябваше да си върне кауците и отново да направи дружина, да си върне съкровищата, трупани от Вълчан и Велко, и да довърши мисията им. Тази мисъл като че ли го ужили, а там горе, на каменния корниз на чешмата, сръчната ръка на незнаен майстор беше изписала:
“Ако дадеш вода да пие:
на един мохамеданин хаджия,
все едно като да си ходил десет пъти на хаджилък,
на един прост мюсюлманин,
все едно като да си ходил девет пъти на хаджилък на една камила,
все едно като да си ходил осем пъти на хаджилък, на едно куче,
все едно като да си ходил седем пъти на хаджилък, на един кон,
все едно като да си ходил шест пъти на хаджилък, на един катър,
все едно като да си ходил пет пъти на хаджилък, на едно магаре,
все едно като да си ходил четири пъти на хаджилък, на една жена мюсюлманка,
все едно като да си ходил три пъти на хаджилък,
на една робиня (халайкиня),
все едно като да си ходил два пъти на хаджилък,
на неверник, неверница,
като да си ходил един път на хаджилък.”
Яне се беше оттеглил назад и мислеше върху надписа на древната чешма. Ето какво място отреждаха мюсюлманите на християните. Те и жените си явно не тачеха много. Той трябваше да освободи хората, които смятаха себе си за българи и християни, и да ги отърве от това да бъдат смятани за рая на султана. Те не бяха роби, но малко ги делеше от това.
Адюлазиз Левни се беше напил и измил лицето си, и сега, когато тръгнаха, той продължи да говори за Шакюре. Яне си мислеше, какво ли е християнин да се ожени за мюсюлманка? Това беше немислимо! Кадъните бяха послушни и изпълнителни, но дали щеше да се разбира
Ill том “Хайдут “
569
V глава “Козбунар “
с нея? Това означаваше българите веднага да го отритнат. Тук, в Истанбул, където хората бяха свикнали да живеят е различни от тях по вяра, това нямаше да е толкова лошо, но в България това не можеше да се случи. Той отново се сети за Шакюре и в устата му се появи вкусът на сладка сочна праскова. Дали не я идеализираше? След това си представи жизненото момиче, с черно фередже на главата - Шакюре ханъма. Това, което си представи, не му хареса. Тя беше родена да бъде силна и независима, да има живот на свободна жена. Така я беше отгледал и възпитал Адюлазиз Левни. Младото момиче никога не беше имало за пример майка си или друга ханъма, нейният пример винаги е бил само Адюлазиз Левни. Тя сигурно трябваше да стане художник или поне творец, по друг начин Яне не можеше да си я представи.