- Дядо Личо, аз съм Яне! Яне Боляров! - прошепна той. Старецът все така гледаше, а лицето му изразяваше учудване. - За теб съм дошъл! Дошъл съм да те взема!
Дядо Личо стоеше, гледаше и като че ли не го чуваше. Герджика обаче го разпозна. Той тръгна да казва нещо. Яне се уплаши да не се развика, затова дръпна клупа, ортомата послушно се оказа в ръката му, а после замахна. Герджика беше без шапка. Яне знаеше каква е разрушителната мощ на ортомата и не искаше да го убива. Той искаше само да го зашемети. Така и стана. Макар ударът да беше къс и колкото се може по-лек, той попадна в слепоочието на мъжа, който само подбели очи и падна на земята, така както си беше прав. Дядо Личо все така стоеше и гледаше, без да разбира какво се случва. Яне разбра, че няма смисъл да му обяснява каквото и да е, затова скочи, хвана Герджика, с мъка го повдигна от земята и го преметна през рамото си. После тръгна към мястото, където беше оставил коня. Дядо Личо го последва, защото беше вързан за Герджика. Старецът все още не беше успял да промълви и една думичка. След това Яне метна тялото на тежкия мъж на седлото,
Токораз Memo
592
Ятаган и Меч
седна до него, а дядо Личо седна зад него. Буря се опита да ръмжи, но той й се скара и тя млъкна.
За негов късмет стражите при Мардин капия бяха насочили вниманието си към хората, които идеха по пътя от Мардин. Те бяха много и всички бързаха да не окъснеят и да останат извън портите на Диарбекир. В този късен час, малко преди да бъдат затворени градските порти, вече никой не излизаше ог града. Така Аракс успя да премине незабелязано и тримата пътници, придружавани от Буря, тръгнаха по пътя. Отначало Яне остави Аракс да върви бавно, за да не предизвика вниманието на пазачите и те да не се усъмнят в нещо. Беше метнал ямурлука си върху Герджика, така че да не се забелязва, но все пак двама мъже, яздещи един кон, и куче предизвикваха достатъчно внимание. Чак когато се скриха от погледа на мъжете, Яне пришпори коня. Не го пусна в галоп, а само в раван, защото тримата и така му тежаха достатъчно. Всъщност дядо Личо беше почти безтелесен, Герджика също беше доста отслабнал.
Яне знаеше, че чаушите скоро ще открият липсата на двамата заточеници и че преднината, която сега вземе, ще им бъде от изключителна полза. Дядого се беше вкопчил в гърба му. Той все още не разбираше какво се случваше и не беше промълвил и една думичка. Яне обаче не мислеше за него. Той се чудеше какво да правят с увития в ямурлука човек. Вече все по-рядко срещаха пътници. Всички те бързаха и го под-питваха за градската порта. Яне им отвръщаше, че скоро ще я затварят и хората се забързваха. Вечерта се спусна внезапно, както става по това време на годината. От доста време вече не бяха срещали пътници. Беше сигурен, че чаушите вече са открили липсата на двамата мъже. Дали щяха да се впуснат да ги дирят през нощта, или щяха да оставят тази работа за другия ден?
Яне се чудеше какво да прави. Не можеше да влачи Герджика със себе си. Скоро разбра, че тримата натежават на Аракс, а и защо да влачи със себе си големия мъж. Освен това скоро усети, че той започна да се раздвижва под ямурлука. Пояздиха още известно време и Яне скочи от гърба на коня. После помогна на дядо Личо да стъпи на земята. Чак сега старецът промълви:
- Яне, ти ли си?
- Аз съм, дядо Личо, помогни ми да свалим Герджика!
Двамата смъкнаха тежкото тяло от гърба на високия Аракс. Мъжът вече беше дошъл в съзнание и им беше по-лесно да го свалят от седлото. Той се движеше и говореше несвързани неща, но все още не беше дошъл напълно в съзнание и не осъзнаваше къде е и какво се случва с него. Докато яздеха, Яне беше взел решение как по-бързо да разкъса синджира, свързващ двамата. Досега не се беше сетил за това, но сега
Ill том “Хайдут”
593
VI глава “Йерусалим
двамата с дядо Личо отнесоха Герджика до един голям камък. Там Яне разпъна веригата, след което бързо извади пищова от силяха си и гръмна в синджира. За съжаление скъса само едната част от веригата. Гърмът стресна и накара Герджика да се върне в съзнание. Дядо Личо също се стресна. Дано преследвачите им не бяха зад тях, защото изстрелът щеше да ги издаде. Яне бавно зареди пищова и този път успя да прекъсне синджира. След това отново го зареди. Буря се беше разлаяла и Яне не знаеше дали е заради изстрелите, защото Герджика се беше размърдал или беше усетила приближаване на потеря. Не биваше да остават тук. Колкото се може по-бързо трябваше да напуснат мястото, къ-дето бяха произвели изстрелите.