Видя ги. Дядо Личо и Герджика бяха оковани на един синджир. Арабите бяха използвали железните халки, които все още не бяха свалени от ръцете им. Окованите обаче не бяха двама, а трима. Третият човек беше най-интересната и шарена “птичка”, която Яне беше виждал. Той беше облечен в много странни дрехи. Носеше някакъв костюм от груб зелен плат. Костюмът му беше с триъгълен, остър ревер, а вместо потури имаше прави панталони. Яне и друг път беше виждал толкова интересно облекло. Такива дрехи носеха хората от Запад, но за пръв път българинът виждаше такъв плат. Нямаше никакво съмнение, че този мъж беше от Европа, но защо беше окован и какво го беше довело до тук? До-като гледаше тръгването на кервана, Яне почувства зад гърба си нечие присъствие. Изтръпна. Обърна се бързо и въздъхна. Беше Буря. Устата й беше отворена, червеният й език беше изплезен. Буря плъхтеше и се приближи до него. Яне знаеше, че нищо не мори кучето повече от жегата и слънцето. Той я помилва, а после я накара да се прикрие до него. Сипваше вода в шепата си и даваше на Буря да я ближе с езика си. Щом спря да й дава вода. Буря отново започна силно да плъхти. Сега тя легна и по всичко си личеше, че се нуждае от почивка. Яне погледна към арабите и видя, че те вече бяха тръгнали. Трябваше да ги последва. Знаеше, че няма храна и вода да се върне по стъпките си. А ако се върнеше, сигурно щеше да се натъкне на потерята от Диарбекир. Освен това Яне не можеше да изостави дядо Личо и Герджика, както и коня на Маринчо Бимбела, на когото беше обещал, че ще върне Аракс невредим. Това, че имаше кон, много му помагаше. Буря го следваше отдалеч. Горката, често спираше и почиваше, докато не се загубеше от погледа му, а след това отново се появяваше. При най-малката сянка. Буря тежко лягаше с пъшкане и почиваше.
Това продължи през целия ден. Вечерта Яне прекара близо до лагера на похитителите. Беше му много студено, но не биваше да пали огън. Буря легна до него и го топлеше. За пръв път Яне я виждаше да спи толкова непробудно. Сигурно, ако някой ги нападнеше, тя нямаше да реагира. Спа лошо. Имаше вода и храна само за един ден. Трябваше да предприеме нещо. Ако до утре вечер арабите не стигнеха до някакъв лагер, той
Ill том “Хайдут “
601
VI глава “Йерусалим
щеше да е в опасност. Така и стана. Пътува цял ден след тях. Вечерта се приближи до нападателите и видя, че дядо Личо, Герджика и европеецът бяха в окаяно състояние. След това се оттегли. Трябваше да действа. Времето го притискаше. Вече нямаше храна и вода. Сега единственото му спасение бяха арабите. Вечерта напредна и стана нощ. Яне удари един шамар на коня и се опита да го напъди в пустинята. Животното обаче сигурно чувстваше опасността, която лъхаше оттам и постоянно сс връщаше. Опита се да напъди и Буря. Тя само се отдалечи, легна и зачака. Яне пропълзя до лагера. Нощта беше лунна. В пустинята луната беше огромна и кръгла и като невидим свидетел зависваше над равнината, като осветяваше всичко. Той беше внимателен, защото знаеше, че арабите са оставили хора на пост. Пълзеше, без да повдига глава. Не се оглеждаше, в нито един момент не си позволи да се изправи дори на колене. Така стигна до кервана. Хората явно бяха спокойни и не смятаха, чс някой е по петите им, защото бяха запалили голям огън. Сигурно се чувстваха в безопасност, защото бяха много и на собствена територия.
Арабите бяха налягали в кръг около огъня, а до тях лежаха тримата пленници. Камилите, конете и товарите бяха наоколо. Яне се добра до един голям сандък, който си беше набелязал, още преди да тръгне да пълзи към стана на бандитите. Сега стигна до него. Не се беше излъгал, сандъкът беше толкова голям, че можеше да се побере целия в него. Внимателно го отвори. Вътре имаше дрехи, чаршафи и някакви платове. Извади всичко отвътре, зари го в пясъка и влезе в сандъка. Всичко това отне много време. Когато хлопна капака, вече беше започнало да се развиделява. Вътре беше тясно и Яне не успя да разпъне краката си. Затаи дъх и зачака. Знаеше, че в това състояние е напълно беззащитен и рискуваше много, ако го откриеха. Чакаше със свито сърце, за да види дали няма да го открият още сега. Стори му се, че чака цяла вечност, когато усети, че го разклащат. Яне потърси някаква дупчица, през която да може да диша. Откри една не много голяма цепнатина, през която можеше и да вижда навън. По движението успя да разбере, че някой вдига сандъка. След това явно го завързаха за гърба на някоя камила, защото вече виждаше небето и така започна едно безкрайно клатене. Скоро почувства топлината. Сандъкът беше изложен на безпощадните лъчи на слънцето. Не след дълго беше целият вир вода мокър. Въздухът не му достигаше и беше принуден да диша през цепнатината. Яне искаше да се съблече, но не можеше. Опитваше се да не шуми, за да не бъде разкрит.