Ill том “Хайдут”
613
VI глава “Йерусалим
да ги придружи. Той си спомняше колко недоволен беше французинът от “освобождаването си”. Помнеше, че неговото желание беше да отиде при емира Фейзула. За негова изненада дребният мъж пожела да го придружи. Това беше добре за Яне, който беше останал без пари. Така четиримата се отправиха към град Триполи - голямо пристанище на Средиземно море. След два дни навлязоха в града. Придвижването стана по-бързо, защото льо Комб, още от втория град, купи още четири коня. Всъщност това не бяха големи коне, а от някаква дребна порода, които силно се различаваха от стройните арабски коне. Оказа се, че тази порода не е местна. Тези коне се наричаха берберски и идваха от Африка, от пустинята Сахара. Тях ги яздеха берберите и понеже бяха непретенциозни и свикнали с пустинята, арабите ги използваха най-вече за носене на товари на близки разстояния. Яне настоя да вземат един кон повече, защото мислеше, че ако му се отвори някаква възможност и ако съдбата е благосклонна към него, могат да срещнат ей така, съвсем случайно, Кара Мустафа и Ирис и той да я освободи. Така този последен кон, за който льо Комб толкова много се чудеше, беше за Ирис.
В Триполи отседнаха в кервансарай, който се намираше в близост до пристанището. Зачакаха кораб, който да отпътува за Истанбул. Минаха няколко дни, но всички кораби, които акустираха на кея. бяха местни гемии или рибарски кораби. Чак след седмица, една голяма гемия натовари ценен товар от ливански кедър и още същият ден щеше да отплава към столицата на Империята.
Четиримата мъже оседлаха конете. Когато стигнаха на пристанището, корабът вече беше натоварен и се приготвяше за отплаване. Яне беше уговорил всичко. Льо Комб беше платил за пътуването на двамата до Истанбул.
- Герджик - каза Яне и го погледна в очите, - искам след като стигнете до Истанбул да изпратиш дядо Личо до Козбунар!
- Козбунар?
- Козбунар е едно голямо село, което се намира между Хаджи Елиз махала и Станимака. Лично трябва да го придружиш до там! Ако не изпълниш заръката ми, ще ти строша кокалите! Да знаеш, ще те намеря и няма да ти простя, ако дори косъм падне от главата на дядо Личо!
Бившият, а и бъдещ, главатар на банда само кимна. Той беше разбрал много добре колко сериозен е Яне. Беше виждал този мъж в критични ситуации и му вярваше. Тези, българите, бяха странен, корав народ, свикнали да страдат и да търпят. От тях биха излезли страхотни бандити, но имаше някаква наивност и чистота у тях, която им пречеше да бъдат водачи и истински победители. В себе си, в своето поведение, те имаха нещо примирено, нещо, което се спотайваше дълбоко в тях и показваше, че принадлежат към раята.
Токораз Memo
614
Ятаган и Меч
- Дядо Личо, знам, че няма къде да отидеш, затова отиди в Козбунар, а там търси баба Василка! Запомни ли? Баба Василка.
Старецът кимна.
- И ако Герджика нещо не те слуша, ще ми кажеш! - допълни Яне така, че главатарят да го чуе. След това Яне се сбогува с дядо Личо. Старецът се просълзи, докато го прегръщаше за сбогом.
- Повече няма да се видим! - каза дядо Личо, със сълзи на очи.
Яне го чу, но само се усмихна.
Докато натоварената и тежка гемия бавно маневрираше, а моряците, като маймунки, се катереха по такелажа, старецът наду гайдата и бавна прогяжна родопска мелодия се разнесе над пристанището на Триполи. Яне слушаше като омагьосан, а гърдите му се издуваха от някаква сила. Тази сила беше кодирана в извивките и протяжните звуци на гайдата. Той дълго гледа след отплаващия кораб и не можеше да се откъсне от музиката. Трябваше да свалят оковите от ръцете на мъжете. Сега дядо Личо свиреше, а ръцете му все така си бяха с оковите и като че ли му помагаха да свири. Льо Комб като че ли разбираше това и остави българина, все така вперен в безбрежното море.