- Забелязах го! - само вметна арабинът, без дори да го прекъсва.
- Искам обаче да се сдобия с кама и държа да я изкове най-добрият от тукашните майстори. Освен това имам една идея, която искам да обсъдя с него. Можеш ли да ме заведеш при него?
- Най-добрият майстор на оръжия за всички времена живее тук, но той не кове оръжия. Той е нещо като бог. Повечето хора никога не са го виждали и се съмняват, че има такъв човек. За тях това са само легенди на ковачите. Той е нещо като полубог-получовек. Той е потомък на Хе-фест и Хурса. Легендата разказва, че веднага като се роди наследник, бащата ковач отсича краката му, защото той е посочен от Аллах. Те правят това, за да не може да го вземат в армията и така да не загуби безсмислено живота си, а може би и за да не може да избяга. След като отсекат краката му, той става зависим и не може да се откаже от предопределението си, както и не може да се самоубие.
- Но, това е много жестоко! - възкликна Яне.
- Така е! - потвърди Хусам. - Правилата и законите, по които живеят ковачите, са сурови и жестоки.
- Как се казва този митичен ковач? - учуден попита Яне. Досега той не беше чувал да съществува такъв майстор.
- Името му е ал-Хадад, но както вече ви казах, за него дори не се знае дали наистина съществува.
- Ал-Хадад - повтори Яне, но това име нищо не му говореше. - И може ли този ал-Хадад да изкове това, което го помоля?
- Едва ли! Ал-Хадад не кове обикновени неща. Той чака да изкове “световния меч”.
- А вие не можете ли да го накарате, Хусам ефенди? Виждам, че сте много богати и имате огромно влияние в града.
- Не, дори ние не можем да говорим е ал-Хадад.
- А според вас той съществува ли?
Хусам се замисли. После погледна Яне, като че ли се чудеше дали въобще да сподели думите си с приятеля си и дали има смисъл, но след това каза:
- Да, мисля, че ал-Хадад съществува - после Хусам се огледа като че ли някой ги подслушваше, а той беше казал твърде много неща. Наведе глава и показа, че не иска повече да се споменава името на ал-Хадад.
- Тогава кой ще ми препоръчате да ми изкове това, което искам?
- Нашият семеен ковач е един от най-добрите. Той не кове само за нас, а за всички по-висши арабски родове. Какво ще искате да ви изкове?
- Кама.
- Права или джамбия?
- Права.
Токораз Memo
624
Ятаган и Меч
- Добре тогава, ако утре сте по-добре, ще отидем при него.
На другия ден Яне наистина се почувства пЬ-добре. Той хапна, този път вече по-обилно, и веднага възвърна част от силите си. Но все още не беше готов за пътуване из пустинята, затова реши да се възползва от времето, което така или иначе щеше да остане тук.
Двамата е Хусам излязоха из града. Яне се сети, че беше изпратил дядо Личо и Герджика да се качат на гемията е пранги на ръцете. Трябваше поне да им свалят оковите. Спомни си също, че дядо Личо му беше казвал, че е ковач. Със сигурност старецът щеше да се справи сам, ако имаше инструменти. Дали не трябваше да го задържи със себе си? Сигурно за него щеше да бъде много интересно да бъде в Дамаск - столицата на света на ковачите. Тук, където от векове живееха най-добрите ковачи, за дядо Личо сигурно би било като да влезе в храм. Яне прецени това чак сега, докато яздеше Аракс из улиците на града. Хусам го следваше с кон, който по нищо не му отстъпваше. Аракс тези дни беше гледан добре, затова сега танцуваше из калдъръмените улици на Дамаск. Двамата мъже и конете им предизвикваха погледите и възхищението на хората, които срещаха по пътя.
Скоро минаха покрай най-красивата и величествена сграда, която Яне беше виждал.
- Какво е това9 - попита Яне.
- Това е Голямата джамия на Омаядите - отвърна Хусам. - Тя е свещено мясзо, както за мюсюлмани, така и за християни.
Яне не разбра добре, но двамата слязоха от конете. Българинът не искаше да влиза в джамията, но не му се и наложи. Хусам го прекара в задния й двор.
- Тук има два важни гроба, заради които много поклонници идват до тук - като каза това Хусам посочи към един от гробовете, който беше свещен за християните. Там беше погребан Йоан Кръстител - човекът, изпратен да възвести идването на Спасителя. Близо до него беше гробът на един от най-големите водачи на мюсюлманите, този, който беше спечелил Йерусалим за мюсюлманите и беше удържал много победи над кръстоносците и техния водач Ричард Лъвското сърце. Това беше гробът на този, който европейците също уважаваха и наричаха Саладин.
След като се поклониха на гробовете, двамата отново яхнаха конете си. Отначало се движеха по широки пътища, които постепенно се стесниха, а най-накрая калдъръмът под копитата на конете им съвсем изчезна и те тръгнаха по криви тесни сокаци. Отстрани се виждаха само бедни хижи. Хусам спря пред една врата.