- Хусам, много ми е хубаво при теб и да бъда твой гост, но имам мисия и трябва да продължа да я преследвам! Хайде да отидем да видим камата, дали не е готова!
Докаго двамата вървяха към ковачницата, а конете танцуваха под тях, Яне се престраши да поиска пари от приятеля си. Хусам се засмя и ка
Ill том “Хайдут
629
VI глава “Йерусалим
за, че ще да удовлетвори всяко негово желание. Яне обеща да върне парите. С тях той трябваше да плати и на ковача. Хусам каза, че е ковача ще се оправя той.
Камата все още не беше готова. Тогава Яне реши да продължи разговора си с ковача. Разказа му всичко, което му се беше случило, за това как няколко пъти вече, когато стреля по човек, куршумът вместо да го спре, го пробива, а човекът пада върху него, под силата на инерцията. Това, че сега е жив, беше въпрос на късмет. Яне помоли ковача да му помогне и му каза докъде беше стигнал в размислите си. Двамата мислиха дълго върху проблема. Майсторът донесе писалка и пергамент и започна да рисува. Яне с учудване видя, чс той беше нарисувал пищов в разрез. Явно освен от хладни оръжия, майсторът разбираше и от огнестрелни. Сети се, че ковачите са специалисти по всички оръжия. Всъщност именно те бяха създали огнестрелните оръжия и ги произвеждаха.
Яне изпита неудобство от това, че отнема толкова много от ценното време нз ковача, но нищо не можеше да направи. След като привърши с чертежа, майсторът се замисли дълго над него. После стана и тръгна нанякъде. Не след дълго Яне и Хусам си тръгнаха. Престоят на Яне в Дамаск се удължи. Всяка сутрин той очакваше съобщение от ковача, но такова все не идваше. Двамата с Хусам продължиха да се борят всеки ден и да обикалят из Дамаск.
Най-накрая, една сутрин, двамата посетиха ковача. Яне тръпнеше от вълнение. Когато отидоха в ковачницата, той ги видя. Мечът и камата бяха поставени един до друг. Мечът беше променен, беше видимо изтънен. Когато го пое в ръцете си, той веднага усети, че оръжието е различно. Наистина, нещо беше променено. Завъртя го и усети разликата. После посегна и взе камата. Тя беше много красива, с тънко като жило, гъвкаво острие. Нямаше разлика между камата на Велко и тази. Стори му се, че това е същата онази кама. Те като че ли бяха изковани от една и съща ръка. Това като че ли беше камата на Велко. Ако Яне не беше сигурен, че държи друго оръжие, сам нямаше да повярва, че не държи в ръката си камата на учителя си кесиджия. Ръкохватката беше много удобна, направена от някакъв скъп рог и инкрустирана със сребро. Отдалеч не си личеше колко красиво орнаментирана е тя. Когато я взе в ръце, Яне видя колко фино и филигранно са украсени острието, ръкохватката и канияга. Геометричните фигури бяха много красиви и така преплетени, че създаваха невероятна илюзия. Яне гледаше произведението на изкуството, което държеше в ръка. Това беше кама, изкована в традициите на старите дамаски майстори. Изпита гордост, че това оръжие ще бъде негово. Това щеше да бъде неговата кесиджийска кама. Щеше да напише “Кесиджи китаб” и в него задължително щеше да нарисува тази кама.
Токораз Memo
630
Ятаган и Меч
Мечът също беше много добър. Сега той се въртеше много по-леко. Пред него наистина стоеше голям майстор ковач.
- Много са добри оръжията! - промълви Яне. - Вие ли ги изковахте?
- Не!
Яне знаеше, че майсторът едва ли ги е изковал сам. Освен това се беше забавил, което можеше да означава, че се е постарал. Сигурно за това му каза, че не ги е изковал той.
- Друг майстор ги изкова! Той иска да се срещне с вас!
- Добре - Яне нямаше нищо против. Той отговори без въобще да се замисли.
- Кога да стане това? - веднага попита ковачът, с някакъв странен трепет в гласа.
Яне се учуди.
- Веднага.
- Добре - отговори ковачът и с трепереща ръка повика един от калфите си. После му каза нещо на някакъв непознат за Яне език. Момчето се стресна, а след това припряно поздрави и се затича. Явно майсторът държеше Яне да се срещне с ковача.
После майсторът отиде и разговаря с Хусам. След това Хусам поздрави, качи се на гърба на коня си и без дори да се обади на Яне, излезе от двора на ковачницата и тръгна по пътя. Учуден, Яне гледаше приятеля си, който се извисяваше над ниските огради на дворчетата на ковашката махала. Гой се опита да се поизправи, за да разбере какво става и да повика Хусам, но приятелят му нито за миг не се обърна. Той като че ли беше забравил за него. Яне остана да седи на миндерчето. Скоро ковачът се върна при него.
- Какво става? - учудено попита Яне.
- Нищо. Нали нямате нищо против да се видите с човека, който изкова кесиджийската ви кама?