Увлечени от тълпата, скоро Яне и льо Комб вървяха из улиците на Йерусалим. Българинът не беше решил какво да правят, когато влязат в града, но продължи да следва колоната. Трябваше да бъде внимателен, защото, ако ги очакваха, сигурно щяха да ги забележат веднага щом напуснат укритието на кервана богомолци. Льо Комб гледаше изпитателно Яне, но българинът му направи знак да продължава да върви. От момента, в който бяха видели Йерусалим, двамата бяха слезли от гърба на конете и сега, още по-прикрити, вървяха с хората.
Още в детството си Яне беше чувал разказите на хора, които бяха ходили на хаджилък и се прибираха по родните си места. Той знаеше какво представлява всичко това и беше подготвен за насладите на един разностранен, разкошен и непрекъснат празник. Душата му също откликна на общото настроение, което го обграждаше и което всички поклонници излъчваха. Все по-често чуваше хората да мълвят молитви. Те като че ли се подготвяха за духовното пречистване, което им предстоеше. Яне също мълвеше молитвата, на която дядо му го беше научил още от най-ранното му детство и която после беше станала молитва на кауците. Сега гой с всяка крачка чувстваше как в душата му се събужда ня
*В бейлика Караман голяма част от турците приели християнството още преди времето на Осман Гази.
Ill том “Хайдут
639
VI глава “Йерусалим
какво дълбоко стаено чувство и го обземаше екстаз, но не толкова религиозен, колкото цялостен духовен екстаз.
Потокът от хора ги водеше към патриаршията. Тук всички посетители разпуснаха конете си. Явно щяха да пренощуват под открито небе. Яне и льо Комб също завързаха конете и се отделиха в единия ъгъл на патриаршията. Льо Комб беше изумен.
- За пръв път виждам такова нещо! Какви са тези хора?
- Това са християни от различни народи на Империята, тръгнали на Свето поклонение. Те искат да станат хаджии.
- Отначало помислих, че е преселение на някакъв народ. Не знаех, че хората още идват на поклонение в Йерусалим.
- Нашите народи никога не са спирали да посещават Светите земи.
Двамата побързаха да се присъединят към останалите богомолци.
Льо Комб беше католик и отначало се съпротивляваше, но Яне го накара да прави всичко точно така, както го правеха хората около тях. Така французинът позволи на монасите от патриаршията да измият нозете и ръцете на “светите пътници”, а след това ги въведоха в Храма на гроба… Платиха по един алтън за измиването. В черквата имаше ред, едни влизаха, други излизаха и никой не се застояваше твърде дълго вътре. Двамата също се помолиха, а след това излязоха. До Великден имаше още десетина дни. Яне не искаше да спят на открито, защото се страхуваше конете да не изчезнат. Аракс беше великолепно животно и можеше да предизвика някой бандит да му посегне, затова Яне разпита за страноприемница. Всички кервансараи бяха пълни с хора. Успя да открие една свободна стая в манастирската страноприемница на манастира “Свети Никола”. Този манастир беше посещаван предимно от българи. Стаята беше застлана с плочки и тухли. Подът беше студен. В стая спяха по четири човека. Яне и льо Комб платиха за цялата стая, като излъгаха, че приятелите им ще се присъединят по-късно към тях. За пренощуване и храна монасите поискаха по една златна пара на ден.
На другата сутрин поклонниците тръгнаха пеша към ритуалното измиване в река Йордан. На народния празник, който в България се наричаше Водици, трябваше да са там. Вървяха два дни през “плешиви” хълмове и местност, която можеше да се определи по скоро като пустинна. Всички се движеха пеша, само тук-там, където имаше някой много стар човек или недъгаво дете, можеше да го качат в каруца. Всички носеха в ръка по една бяла риза. Яне и льо Комб също бяха успели да си купят такава риза, от услужливи търговци, които ги предлагаха навсякъде из града. Ризата трябваше да бъде бяла и да не е била обличана. Именно с нея трябваше да са облечени при къпането. След това с тази риза мъжете щяха да се венчават и женят. С нея щяха да са облечени и на погре