Отначало той беше излязъл в двора, но веднага се усети и се върна обратно, прикривайки се в една тъмна арка, която се намираше точно до входа за подземните килии. Така в тъмното той остана прикрит. Тъй като дворът беше осветен, на него му беше много интересно да съзерцава
Токораз Memo
70
Ятаган и Меч
облените в лунна светлина сгради, дръвчета и цветя. Остана така почти до сутринта. Постепенно мракът се разреди и съмна. Тогава видя, че пандурът се отправя да буди монасите. През цялата нощ пандурът беше стоял под сянката на един кипарис и сигурно беше дремнал, защото до-като пресичаше двора на манастира, многократно се спря и протегна, като шумно се прозяваше. Това беше знак за Яне да се прибере в килията си. За пръв път се заключи в килията отвътре. Когато лягаше си помисли, че не бива да заспива дълбоко, за да не пропусне Пафнутий, който щеше да му донесе храната за деня. Притесненията му бяха напразни. Още докато заспиваше чу провлачените стъпки на стария проигумен. Разсъни се и посрещна Пафнутий на вратата. После яде с голям апетит. След това, вече много по-спокоен, легна и сладко спа почти през целия ден.
В следващите вечери Яне излизаше в двора на манастира, по цяла нощ гледаше луната и звездите и мислеше. На сутринта се прибираше и си лягаше. Особено приятно му беше да стои и да съзерцава двора и постройките на манастира. Един ден разтревожен при него нахълта проигуменът Пафнутий. Яне се учуди, защото старецът преди малко му беше донесъл храна и изглеждаше съвсем спокоен, а сега вълнението караше сухите гърди на монаха да се вдигат бързо като ковашки мях.
- Бързо, трябва да се скриеш! - каза проигуменът. - Някакви турци пристигнаха в манастира. Всички са огромни и страшни и разпитват за теб. Какво си направил? В какво си се забъркал? Повечето от хората са големци и турски командири, но главатарят им е най-страшен! Няма никъде да излизаш! Не си подавай и носа навън! Заключи се тук и не излизай! Ето ти още храна, защото не знам кога ще мога пак да дойда! Турците са сложили постове навсякъде и дебнат, така че не знам кога ще мога отново да дойда!
Така в следващите два-три дни Яне не излизаше никъде и при всеки шум тревожно се ослушваше. Той беше решил да не отваря вратата по никакъв повод. С проигумена си бяха уговорили специален сигнал. Щеше да отвори вратата само ако чуеше знака, даден му от Пафнутий. Отначало притеснението му беше толкова голямо, че не чувстваше глад. Стомахът му се беше свил и дори не му се ядеше. Скоро изяде храната и започна да го мъчи глад. Не можеше да спи. Сънуваше кошмари. Гладът и стърженето на корема скоро заглушиха страха. Така на четвъртата нощ той плахо открехна вратата и надзърна в тъмния коридор. Не можеше да повярва, че турците са останали в манастира по-дълго от два-три дни. Защо обаче проигуменът не идваше да го види и да му донесе храна? Може пък нещо лошо да му се беше случило. През главата на момчето мина дори мисълта, че турците може да са бастисали стареца. Няма да
Ill том “Хайдут “
71
I глава “Боляровия хан
умре от глад в мрачната килия, защото няма кой да го предупреди. Показа носа си през арката. В двора всичко беше спокойно. Не се забелязваше никакво движение. И тогава видя една сянка. Тя се промъкваше покрай стената на манастира, после като че ли отскочи и премина покрай стената на това, което приличаше на крепостна кула. Постройката беше тъмна и Яне го изпусна от погледа си. Ослуша се. Някъде далеч в другото крило на манастира се чу шум. Някаква врата се отвори със скърцане и освети малка част от двора, но това беше от другата страна на манастира, в крилото на монасите иноци. Когато се отвори вратата, из двора на манастира се чу турска реч. Яне се дръпна като опарен. Изтегли се в мрака на арката, а след това по коридора побърза да се прибере. Явно турците и Кая още не си бяха тръгнали. Той беше сигурен, че като “гости” в манастира са башпсхливанинът и неговите другари.
Така измина още един ден, като се спотайваше в килията си. Чак тогава Пафнутий го посети. Яне много се зарадва. Не знаеше дали повече на стареца, или на яденето, което той донесе. Проигуменът донесе и новината, че турците са си тръгнали. Така момчето можеше пак свободно да излиза вечер.
Отново спеше по цял ден, а вечер излизаше на “разходки” из двора на манастира. Една нощ отново беше излязъл и гледаше двора, любувайки се на лунното небе. Тогава видя две сенки. Те вървяха по пътечката към кулата. Двамата мъже ходеха, без да се прикриват. Беше ясно, че отиват към кулата. Яне реши да запомни и по-късно да пита Пафнутий за кулата, какво представлява и за какво служи. Двамата, въпреки че не се криеха, все пак тревожно се оглеждаха. Това събуди интереса на Яне. За миг любопитството го накара да напусне тъмния вход, в който отново беше застанал. Това, че от толкова време не му се беше случвало нищо интересно, беше изострило любопитството му и той беше готов да последва мъжете, за да си отговори сам на въпросите. Какво представляваше кулата и какво караше двама монаси - в тъмното и през нощта, вместо да спят да се прокрадват натам? Въпреки това притеснението да не се разкрие го караше да бъде внимателен. Освен двамата мъже тази вечер не беше видял пазач пандур, който да обикаля из двора на манастира. Може би те бяха нощната стража. Въпреки това Яне реши да изчака още малко преди да се затича към кулата и да прилепне към нейната тъмна стена. Искаше да се убеди, че пандурът не дебне скрит някъде. И в този момент я видя - сянката. Отначало не я забеляза, а почувства само някакво смътно предчувствие за присъствие. Огледа се. Нищо не виждаше. Дядо му го беше учил как да гледа в тъмното. Вместо да се взира в мрака гой насочи погледа си надолу и се опитваше с периферното си зрение да огледа двора на манастира. Нищо не