Ill том “Хайдут
79
I глава “Боляровия хан
на на пръсти и видя, че пред монасите стояха четирима души. Единият от тях му беше много добре познат. Това беше младият монах, който той беше следил и който се беше крил в арката онази сутрин - Инокентий. Същият този, който беше писал прав в скрипторията, преди “сянката” да го нападне. До него стоеше дебел монах, който се държеше властно, като човек свикнал да командва. Не по-малко властен беше и човекът, застанал до него. Той беше огромен, но не това правеше впечатление, а буйната му черна брада. Четвъртият човек, по-нисък и слаб, стоеше като сянка до останалите мъже.
Някой от четиримата говореше високо, но тълпата поглъщаше гласа му и Яне чуваше само някакво боботене. Човекът говореше нещо важно, защото всички бяха погълнати от думите му и никой не поглеждаше назад. Яне се престраши и се приближи до тълпата. Отначало застана зад едни монаси, но после се огледа и видя, че от дясната страна на групата, там където бяха помещенията на прислужниците и ратаите, са строени хора, облечени в обикновени селски дрехи. Тъй като той беше облечен като тях, тихо се придвижи надясно и се сля с тях. После се заслуша и чу как дебелият човек обяви Инокентий за презвитер. Отначало той не знаеше какво точно означава презвитер, но по реакциите и думите на хората около него разбра, че това е човек, който ръководи част от монасите. Хората застанали отпред продължаваха да говорят, но той почувства толкова силен пристъп на глад, че незабележимо се отдели от тълпата. Явно всички, който живееха в манастира, бяха излезли и слушаха висшия си клир. Яне внимателно прикри в дрехите си ятагана на Кара Мустафа и се “хлъзна” към помещенията за спане. Той много добре знаеше, че над неговата килия се намират помещенията на пандурите, а над тях, на втория кат на манастира, се намираха килиите на монасите книжници и проигумена Пафнутий. По най-тихия начин се изкачи по стълбите нагоре. Стъпваше внимателно по дървените стъпала и внимаваше някое от тях да не скръцне и да привлече вниманието на монасите. Опита да отвори няколко врати, но всички те бяха залостени. Изведнъж една от вратите поддаде. Внимателно влезе в килията и започна да оглежда дали няма да намери някаква храна. Не намери нито трохич-ка, но до единия нар откри зареден пищов и кама. Реши за всеки случай да ги вземе. След това внимателно излезе от стаята. Явно при пандурите нямаше да намери храна, затова реши да се качи на втория кат - в килиите на монасите. Провери всички врати, но нито една от тях не беше отворена. В този момент чу стъпките на монасите, които се качваха по дървените стълби. Явно събранието беше приключило и те се прибираха по килиите. Мракът беше плътен, но не можеше да му послужи за убежище. Нямаше как да остане тук, затова трябваше да вземе бързо ре