Ill том “Хайдут
95
I глава “Боляровия хай
там където трябваше да се намира неговото сърце. В момента обаче не се замисли за това. Единствената му мисъл беше, че черната кожа на животното е много дебела и трябва да дръпне тетивата докрай, за да може да я пробие. Може би затова стрелата е тъп звук се заби до половина в тялото на мощното животно. Всичко това стана толкова бързо, че Яне нямаше време да осъзнае каквото и да е. Чак когато видя как глиганът подгъна предните си крака и някак разколебано падна напред, той осъзна какво би се случило, ако беше закъснял дори само за миг или ако не беше уцелил. Гледаше червената пяна, която течеше от зурлата на поваленото животно и страхът нахлу в жилите му. Краката му омекнаха и той се отпусна на земята.
Поздравленията на другите ловци, радостта на приятелите му плашачи, които бяха щастливи, че именно техен човек беше успял да убие единственото животно за деня, му минаха като на сън. Започна да се съвзема едва когато, седнал около огъня, изяде голямо и добре опечено парче месо. По него бяха полепнали още горещи въглени и имаше дъх на дърво и пепел. Именно комбинацията на печено месо и миризмата на дърва го отрезви. Всички се радваха и го възхваляваха, но той все още не беше наясно точно какво се беше случило. Даде си сметка, че ако в момента на изстрела всичко му беше ясно, колкото повече време минаваше, толкова по-объркано ставаше всичко в главата му. И някаква пелена на забрава покриваше случилото се. Опита се да не мисли, защото със спомена в гърдите му нахлуваше и страхът, който го караше да трепери, но не от студ.
Вечерта опита да заспи, но не успя. Толкова силно беше вълнението му. Всеки път, когато се унасяше, се стряскаше, защото сънуваше глигана, е наведена надолу глава, готов да атакува. Виждаше белите му бивни, които се приближаваха. Още миг и щяха да го разпорят. Яне подскачаше и викаше на сън.
На другия ден отношението на пандурите към него вече беше различно. Башпандурът го избра да бъде в групата на ловците стрелци. Той беше толкова горд. Всички му обръщаха специално внимание. Ловът продължи, а късметът на Яне не свърши и той простреля още няколко глигана. Така уважението към него се увеличаваше все повече и повече. В края на улова вече всички гледаха на него като на стар пандур и много добър ловец.