Башпандурът - нисък, пъргав мъж, с побеляла рядка коса, ги събра преди лова и каза:
- Пазете се! Мечките вече трябва да са се прибрали в бърлогите си и да са заспали. Ако срещнете мечка, внимавайте, защото може да е стръвница! Не я закачайте! Търсете глигани, сърни и глухари! С мен ще дойдат Яне и Никодим. Айде, дружина, привечер пак тук и с богат улов! Наслука!
Всички пандури потеглиха в групи по предварителни маршрути. Всички си пожелаваха късмет и наслука. Групата на Яне беше най-малка, но в нея влизаха башпандурът и неговият помощник Никодим. За разлика от водача на пандурите, заместникът му беше глупав и ограничен, но изпълнителен мъж. Може би старият пандур го държеше до себе си заради тази негова глупавост и наивност. Също така той беше изпълнителен и верен на водача. Останалите пандури мразеха Никодим заради неговата послушност и това, че винаги ги “топеше” пред глава
Токораз Memo
98
Ятаган и Меч
таря на пандурите. Освен това с неговата тъпота и инат той беше успял да се скара с всеки един от тях. Както всеки слаб и ограничен човек, като се беше почувствал нещо повече от своите другари, Никодим се беше възгордял и издевателстваше над тях, дори повече от началника си. Това не се харесваше на останалите, особено на по-старите, които знаеха колко чини Никодим и не пропускаха да му се подиграят.
В тази група Яне веднага осъзна мястото си. Явно те нямаше да ловят и щяха само да наблюдават и направляват останалите групи, и в най-добрия случай да им помагат. Яне искрено съжаляваше, че башпандурът беше решил той да бъде в неговата група. Младата му буйна кръв копнееше за приключения, подвизи и слава. Той искаше да хване най-големия глиган или да простреля най-много сърни и цяла зима приятелите му да говорят за него, а игуменът да му благодари. А сега трябваше само да ходи след башпандура и Никодим. Тримата се движиха бавно и някак разпуснато.
- Ще отида да пусна една вода - каза Никодим и се скри зад едни храсти.
Яне остана за пръв път досега насаме с башпандура. Старецът се оказа благ мъж. Той го питаше за семейството му и откъде е. Яне се чудеше как да отговаря и в този момент откъм храстите, където беше отишъл третият спътник, се чу вик. Не можеше да има грешка, това беше вик на уплаха и смъртна опасност. Двамата мъже подскочиха и се затичаха натам. В движение Яне се опита да свали лъка от рамото си, но не успя. Двамата, с башпандура, се оказаха на малка поляна, на която се разиграваше следната сцена. Никодим беше хванал в ръка копие, подобно на това на Яне, крещеше и махаше, а срещу него беше застанала огромна мечка. Когато двамата се показаха на полянката, огромното животно се обърна и ги изгледа с малките си кафяви очички. Гърбът на Яне настръхна. Толкова неочаквано беше това, което се случваше. Веднага се сети за думите на башпандура, казани преди малко.
- Не мърдай! Стига си махал с това копие! - изкрещя старият мъж, стоящ до него.
Мечката като че ли разбра, че старият мъж е главният тук, защото сега насочи муцуната си към него. В този момент той много бавно се опитваше да свали ремъка на пушката си от рамото си. Мечката стоеше и като че ли се колебаеше какво да прави.
- Не мърдай! - отново извика старецът.
Още миг и той дръпна назад петлето на пушката кремъклийка. След миг щеше да е готов да стреля, оставаше му само да се прицели. И в този момент, без никаква причина, Никодим замахна и прободе мечката е копието, което държеше. Тъй като мечката беше обърната е лице към
Ш mem “Хайдут “
99
I глава “Боляровия хан “
Яне и башпандура, той я прободе в задния бут. Животното така изрева, че кръвта на Яне се смрази. След това всичко протече е такава бързина, че Яне не успя дори да мигне. Животното се затича към тях, като куршум изстрелян от пушка. То беше толкова бързо, че башпандурът не успя да свали цевта на пушката и да я насочи към него. Все пак успя да дръпне спусъка, но нищо не направи, защото животното вече беше до него и изстрелът отиде някъде нагоре, към небето. Само за миг на мястото на главата на башпандура се мярна огромната лапа на мечката, е дългите си криви нокти. Яне не успя да види какво стана със стареца. В следващия миг видя същата лапа пред себе си. Чувстваше зловонния дъх на мечката и страховития й рев. Почувства, че мечката го подмята във въздуха. Нямаше съмнение, че умира. Яне беше сигурен, че вече е мъртъв. Само след миг обаче, силен удар в гърба го върна към действителността. Все още не беше мъртъв. Лежеше по лице. Пръст и трева бяха влезли в устата му, а мечката беше подпряла двете си лапи на гърба му и го натискаше със силни тласъци. Гой не можеше да разбере какво прави тя, но все така продължаваше да чувства дъха й, а ревът й го караше да се моли да умре по-бързо. Костите му пращяха страховито. След малко почувства как лети във въздуха, премятайки се. Падна много лошо на врат. Целият му гръбнак изпращя по дължината си. Сега вече беше сигурен, че умира…