Когато отвори очи установи, че не е мъртъв. Опита се да помръдне, но не успя. С последно усилие на волята и на цялото си тяло успя да се обърне и видя как мечката мина покрай Никодим, махна с небрежно движение на лапата си и пречупи копието му. Той стоеше като изсечен от камък.
Яне събра всичките си сили и извика:
- Помощ!
Помощникът на башпандура или не го чуваше, или той не беше успял да издаде звук.
- Помощ! - отново извика Яне, но човекът от другата страна на полянката все така не помръдваше.
Мечката отдавна не беше тук. Мина много време преди Яне да види, че Никодим се свлича на земята. Може би и той беше ранен. Събра всички сили, обърна се и видя башпандура. Той беше проснат като някаква дрипа, а главата му беше неестествено изкривена. Явно вратът на стария мъж беше пречупен и той беше мъртъв. Яне продължи да се движи, колкото и да го болеше и да му беше трудно. След малко вече се движеше много по-свободно. Това го успокои. Тялото му все така го болеше, но поне не беше парализиран, както си беше помислил в началото. За себе си той смяташе, че по-добре да е мъртъв, отколкото да лежи
Токораз Memo
100
Ятаган и Меч
цял живот като труп. Още от малък знаеше, че в борбата винаги може да се случи да ти прекършат врата или гръбнака и тогава, макар и жив, оставаш парализиран за цял живот. Затова Болярови смятаха, че ако на някого се случи нещо такова, по-добре да го убият, отколкото да го оставят да страда. Това беше тяхно решение. Яне също беше взел това решение, ако някой път се случеше нещо такова, по-добре сам да сложи край на мъките си, отколкото да страда и да държи душата си на воин окована приживе в ковчега на тялото си. Така щеше да бъде по-честно към душата му, която беше свикнала на свобода и на това да е в силно, гъвкаво тяло на победител и пехливанин. Само това заслужаваше душата на един Боляров и нищо по-малко.
Сега, когато се раздвижи и установи, че е здрав и не е парализиран, Яне се успокои. Той допълзя до стареца и провери дали е жив. За съжаление старецът беше предал богу дух. Пушката беше пречупена и захвърлена далеч от него. В пояса му все още беше затъкнат пищова. Той със сигурност беше зареден, но башпандурът не беше имал време да го извади и да стреля с него. Яне посегна и ровейки из все още топлите черва на стареца, успя да хване дръжката на пищова. После, пълзейки на четири крака, сс отправи към Никодим. Той не беше мъртъв, защото макар и свлечен не лежеше, а беше седнал. Като прекоси половината поляна, Яне с огромно усилие успя да се изправи. Подпираше сс на ятагана на Кара Мустафа. Беше взел пищова, защото можеше мечката да се върне и отново да ги нападне. Това беше див горски звяр, затова трябваше да бъде подготвен за всичко. Досега не беше виждал истинска мечка, но беше чувал много приказки и разкази за мечки. С пищова имаше по-голям шанс да оцелее. Колкото и да беше добър като оръжие ятаганът, ръката му трепереше и едва ли би успял да направи нещо на тичаща срещу него мечка. Той си спомни колко бърза беше мечката и настръхна. Винаги беше смятал, че мечката е силна и тромава, но това което беше видял го беше уплашило. Той осъзна, че не е по силите на човек да избяга от преследваща го мечка.
Яне се приближи до седналия човек и го заговори:
- Как си, добре ли си? Ранен ли си?
Никодим остана като вцепенен и не отговаряше. Яне виждаше тъпото изражение на лицето му и го обземаше гняв. Всъщност именно седящият пред него мъж беше виновен за смъртта на башпандура, а за малко и за неговата собствена смърт. От страх той беше пробол мечката и така беше причинил смъртта на началника на пандурите. Защо му беше нужно това? Какво беше накарало седящия пред него мъж да причини смъртта на своя началник? Може би така беше спасил себе си, като беше насочил гнева на мечката към своите другари? Яне гледаше мъжа и
Ill том “Хайдут
101
I глава “Боляровия хан
изпита яд, който след това премина в съжаление. Всъщност мъжът беше достоен за съжаление. Скоро Яне щеше да се излекува от раните, може би от уплахата и от спомена щеше да се отърси по-бавно, но този жалък човечец, виновен за смъртта на началника си, винаги щеше да си остане страхливец.