Ill том “Хайдут “
107
I глава “Боляровия хан “
чета, раните му. Чак сега Яне забеляза, че едното мече, за разлика от другото, не е кафяво, а бяло на черни петна. Такова нещо за пръв път виждаше. Както водеше коня, внимателно започна да оглежда странното мече. Скоро е учудване трябваше да признае, че това не беше мече, а малко, дебело кученце. Какво правеше това кученце в бърлогата на мечката, Яне не можеше да си обясни. Дали мечката го беше приютила при себе си и го беше кърмила заедно със своето мече, или кучка беше осиновила мечето, той не можеше да разбере. Двете животинки още не осъзнаваха, че са от различни видове. Те се държаха като малки животни, ту се бореха, ту спяха, ту фучаха едно срещу друго, но и двете с радост лижеха кръвта му, която се стичаше от гърдите му. Яне беше чувал, че е полезно животно да ближе раната ти и затова ги оставяше. Така както яздеше минаваше покрай разни села, но не спря. Знаеше, че ранен конник, който води със себе си малко мече и куче, няма начин да бъде подслонен, затова продължаваше. Не насилваше коня и язди цяла вечер, без да бърза. Животинките постоянно скимтяха и не го оставяха да мигне, а така нямаше опасност да падне от коня. На другия ден по обед вече беше до Бачкьой. Станимака беше на два-три часа бърза езда, но той не бързаше. Вече се чувстваше по-добре. Малките животинки като че ли вливаха сили в душата му.
Той яздеше и искрено им се радваше. Мечето беше много силно и палаво. То постоянно бореше кученцето, което беше едро и по нищо не му отстъпваше. Но дивото животно си беше диво, силно и жилаво. Понеже мечето беше много палаво и приличаше на юначе, Яне реши да го кръсти Момчил. Някога в тази планина беше живял юначният Момчил войвода и той беше дал отпор на турците. В името Момчил първата буквич-ка беше М, като мече, така че мечето вече се казваше Момчил. Кученцето също много приличаше на мече и беше от онези едри кучета, със здрав кокал, които каракачаните водеха със себе си и за които се знаеше, че влизат в битка е мечки и вълци без страх и без да трепне окото им. Та кученцето беше именно от тази порода - каракачанска овчарка. Тези кучета се наричаха така, макар да бяха български кучета. Те пазеха стадата от вълци и хайдуци, при дългите преходи на каракачаните от Стара планина през целите Родопи, та чак до Бялото море. Такива кучета можеха да се видят и във всяко българско село. И като спомен от това, че беше намерил каракачанката в мечата бърлога и защото знаеше, че като порасне кучето ще прилича много на мечка, Яне реши и го кръсти Мечо. И понеже двете бяха като братчета, реши да ги нарече с една и съща буква. Това стана докато преминаваше през Бачкьой и се насочи да слиза към Станимака. Двете животинки вече имаха имена. Скоро премина през града и слезе в равнината. Сега вече пришпори коня. Жи