Когато отвори очи, откри, че лежи на една поляна. Повдигна глава и видя, че се намира между два високи склона на планината, а той лежеше на дъното на една малка и тясна котловина. Явно наоколо течеше рекичка, защото до ухото му достигна шумът от ромоленето на водата. Наоколо беше равна поляна, с полегати малки хълмчета, тук-там като че ли нарочно поставени камъни и гъста, сочна, зелена трева. Яне понечи да се изправи и откри, че цялото тяло го боли. Въпреки това вече не беше гладен и за своя голяма изненада видя, че е облечен в своите дрехи, но те светеха от чистота. Някой го беше изпрал. Яне се изправи и въпреки болката откри следващото нещо, което го изненада, а то беше, че имаше сила. Доколкото си спомняше последният път беше много гладен и изто
Токораз Memo
120
Ятаган и Меч
щен, а сега беше сит. Някой го беше носил, беше го нахранил и изпрал. Тази мисъл му се стори толкова налудничава. Погледна пак към снежно-бялата си риза. Разтърси глава. Сам не знаеше какво става, но и не искаше сега да се замисля. Огледа се. Низината беше тясна и наклонът беше надолу. Около него игриво и някак щастливо подскачаше вярното му куче. Буря като че ли осъзнаваше, че Яне се е върнал към живота. В този момент той си спомни някакви откъслечни неща ог удара, кадъните и двата вълка. Нямаше съмнение, че дължи живота си на Буря. Яне я повика, а тя за миг прекъсна подскоците си и покорно седна пред него.
Каракачанките бяха кучета, известни, освен със силата и с умението си да водят и пазят стадо, и с вироглависто и упоритостта си. Големите смели кучета се подчиняваха много трудно дори на господарите си. Чобаните харесваха яките пазачи, но който имаше каракачанка знаеше, че много яд ще бере с кучето си и ако иска подчинение от своенравното животно, трябва да отдели много време и нерви. За да “пречупи” твърдия характер на Буря, Яне се беше заел с нейното обучение още от бебе. Той се притесняваше, че мечешкото в Буря, животинското и това, че беше израснала с Момчил, ще я направят още по-вироглава и трудна за възпитание.
Сега, когато гледаше покорните очи на вярната си кучка, изпита благодарност и към Инокентий, който му помагаше в обучението й. Ето как сега това време му се отблагодаряваше. Той се обърна и бавно тръгна надолу. Трябваше по най-бързия начин да се добере до някое родопско село. Все още беше обедно време, защото слънцето се беше вдигнало над котловината и вече напичаше с топлите си пролетни лъчи. Яне насочи лицето си нагоре, сякаш искаше да поеме колкого се може повече светлина и топлина. Изглеждаше като човек, на когото светлината дълго време е липсвала, а после се обърна и тръгна надолу. Буря - безмълвна и тиха, като сянка, го последва. Тя вървеше малко отзад и от лявата му страна. Така Болярови учеха кучетата си да вървят. Дядо му и баща му ползваха кучетата не само за пазене на стадото, но и за лична охрана. Понеже в дясната ръка те държаха оръжието си, кучето трябваше да бъде от лявата им страна, така че да не им пречи, ако искат да замахнат с нож или ятаган, или да стрелят. Освен това, ако искаха да водят със себе си кучето завързано на каиш, така можеха с по-слабата си лява ръка да водят кучето, а с дясната - коня или да носят оръжието си, както и да вършат каквато си искат друга работа. От дядо си Яне знаеше, че някога кучетата на Болярови били толкова послушни, че техните господари навсякъде се хвалели, че само с един пръст могат да ги водят и управляват. Така те имали специални бойни кучета, които учели само как да преследват и да убиват хора. Когато яздели неговите деди, държели по
Ill том “Xaiidvm
121
II глава “Бачкьой”
вода на коня с четирите си пръста, а кучето си връзвали на петия пръст. Докато разказваше, дядо му показваше как точно е ставало това, а две те момчета го гледаха с прехласнат поглед.
- Как се казва този пръст? - питаше дядо му, като развърташе огромния си дебел пръст.
- Палец - крещяха, с бурен възторг, двете деца.
- Защо се казва палец? Знаете ли? - продължаваше да пита дядо им.
Тогава момчетата победени вдигаха рамене.
- Защото именно на този пръст Болярови връзвали палетата си и е него ги управлявали. От там палец - пръст, на който се връзват палета или кучета.
Момчетата притихваха. Толкова нормално им се струваше сега това, когато дядо им го беше казал.
По-късно разбраха, че само с едно мръдване на ръката си и на палеца. трябва да можеш да управляваш кучетата си. Това означаваше с един пръст да водиш куче. Буря беше възпитавана точно така и сега той чувстваше нейната сила, но и покорността й и знаеше, че тя е истинско куче, като Боляровите.