Работата, обучението на Буря и ходенето на църква - това беше денят на Яне. Струваше му се, че по-пълноценен живот не може да има. Само понякога, като си легнеше и преди да заспи, се сещаше за роднините си, за Кара Мустафа и Кая, за Инокентий и манастира “Света Неделя”. В него все още живееше идеята, че някой ден ще се върне в манастира и животът му ще премине като пандур, тихо, кротко, без изненади и сътресения. А някой ден можеше да стане и башпандур. Обичаше да мисли как ще отмъсти на Никодим за всичко, което му беше причинил. В последно време тези мисли все по-често се въртяха из главата му. Той беше очаквал нещо съвсем различно. Беше мислил, че ще бъде около майстор Манол, ще работи заедно с хората му, ще бъде весело и пак ще бъде център на внимание, но нищо такова не се случваше. Той работеше с Кара Тозю и не беше виждал никого от бригадата на уста Манол, а и самият майстор беше видял само веднъж, когато беше дошъл в дома му. Къде беше майсторът? Какво строеше в момента? Никой не му даваше отговор. Когато се осмелеше да попита Кара Тозю, суровият мъж спираше работа, изглеждаше го и казваше:
- Ти нямаш ли си друга работа? Какво те интересува къде е уста Манол?
После продължаваше да работи и така Яне никога не успя да разбере къде е майсторът.
Една приятна лятна вечер, след като се прибраха с Кара Тозю от работа и вечеряха, Яне повика Буря и двамата, както всяка вечер, тръгнаха по въжения мост. Кучето като че ли очакваше това и вдигнала високо опашка, тръгна весело след господаря си. Хората от дома на уста Манол вече бяха свикнали с вечерните излизания на момчето и дори не обърнаха внимание на двете фигури, които се отдалечаваха към моста.
Ill том “Хайдут”
133
II глава “Бачкъой
Яне и Буря преминаха моста. Въпреки че вече всеки ден двамата минаваха по дървените летви на въжения мост, той с усмивка гледаше как Буря се беше снижила и разтваряше ноктите на лапите си, за да се задържи по-добре. Въпреки смелостта си, кучето все още изпитваше страх.
Двамата преминаха реката. Тъй като беше късно, по пътя почти нямаше хора. От кръчмата, някъде далеч зад лявото си рамо, Яне чу пиянска глъч и шум на много хора. За миг вратата на кръчмата се отвори, за-щото шумът стана по-силен, а после отново заглъхна. Тази кръчма беше построена от лявата страна на пътя, който се качваше нагоре към манастира. Повечето бачковлии предпочитаха селската кръчма, която се намираше по-близо до Станимака, в долната част на селото. В гази кръчма, която беше към манастира, обикновено отсядаха окъснели пътници, които само се отклоняваха от пътя. В нея отсядаха и богомолци, окъснели или които не бяха успели да намерят места за пренощуване в манастира. Освен кръчма, сградата беше и хан, но помещението, в което спяха хората, беше същото, в което останалите пиеха, понякога до късно вечерта. Яне мина покрай кръчмата, погледна и видя светлината през мръсните малки джамчета и сенките вътре. Двамата с Буря тръгнаха към манастира. Скоро портите на светата обител щяха да бъдат затворени, затова Яне се забърза. Тази вечер беше малко окъснял, но все пак щеше да има време поне за една молитва и да запали една свещичка пред олтара на голямата черква в манастира. Яне заповяда на Буря да го изчака пред голямата порта на манастира. Голямото куче седна и послушно зачака. Отначало монасите се плашеха от огромното куче, седнало до портата и чакащо стопанина си, но с времето свикнаха с това. Всички вече се бяха убедили, че Буря е послушна и напълно се подчинява на командите на младия си стопанин.
Яне спокойно влезе в двора на манастира, насочи се към черквата и влезе през вратата, до която беше засаден висок колкото църквата тис. Запали свещичка, помоли се на Света Богородичка за здраве и дълъг живот на семейството си и излезе. Вече беше започнало да се стъмва. Под арката, по големите изтрити каменни плоскости, той се насочи към голямата дървена порта на манастира. Това беше единственият вход на целия манастир. Така светата обител се бранеше от набези и каквито и да е посегателства отвън, и се превръщаше в непревземаема крепост само като се залостешс портата. Така игуменът контролираше всичко, което се случваше в манастира и което се внасяше или изнасяше от него.