Много християни се отнасят с презрение към тези хора, но аз се опитвам да ги вразумя. Тежки времена са били, малцина са имали сила да се изправят срещу ятагана и да запазят вярата си, а и повечето от тях паднали покосени от него. Много българи приели насилствено исляма. Трудно е човек да избира между живота и вярата си. За да имаме право да ги съдим, всеки едни от нас трябва да бъде поставен на тяхно място. Много от тях приели вярата не заради себе си, а за да спасят живота на своите жени, деца и родители. Било тежко и кърваво време. Време разделно.
Може да разбереш, че това са българи и че доскоро, допреди сто години, са били християни, като влезеш в селата и видиш гробищата им. Дори мюсюлманските села имат християнски гробища. Откъде са дошли тези християни? Откъде са дошли мюсюлманите и къде са отишли християните? И след като не могли да покръстят всички българи, мюсюлманите и християните били почти по равно. Турските насилници опитали още веднъж да покръстят останалите българи, но сред тях били останали само най-калените и пречистени, тези, които били готови да загубят живота си, но вярата си не. Затова днес планинците са сурови, непокорни и волни хора. Ако тракийците са твърди като камък, родопчаните са потвърди и от най-твърдия камък - те са като кремък. След като получили голяма съпротива и отпор и много хора паднали под ятагана, решили да заселят турци. Турците обаче живеели добре в Тракия и никой не искал да живее в суровата планина. Така турците, които били доведени в Родо-па планина, били анадолци, а не тукашни турци. Те почти насила били заставени да се заселят в планината. И понеже не харесали високите неп
Токораз Memo
142
Ятаган и Меч
ристъпни планини на Средните Родопи, се заселили в котловините, в по-ниските и полегати части на планината, предимно в Източните Родопи и по поречието на реките Арда, Чая, Места и Въча. Така по-голямата част от мюсюлманите в планината са помаци и съвсем малко са турци и то анадолски турци, а не от българските турци.
Яне се радваше, че попът му даде толкова дълго обяснение. Повечето неща той не ги беше и чувал, а и не се беше замислял за тях. Глигорко явно знаеше много.
- Най-голямото потуранско село се нарича Тъмраш. То е над Фили-бе, не е много навътре в планината. Има и много други потурански села. Ей тук, съвсем наблизо, има потуранско село.
Та братята Бабаджан са много известни аги от Тъмраш. Те са много известни пехливани и преди години, единственият пред когото склониха глава беше Кая. Чувал ли си за Кая?
Яне трепна. Той не само беше чувал за Кая, но и лично го познаваше.
- Кая е последният башпехливанин, вече от няколко години насам. Та братята Бабаджан са приятели с Кая. Този Кая измолил от султана и понеже има ранг на паша му дали да управлява Станимака и целия вилает*. От една година Кая и дясната му ръка Кара Мустафа вилнеят из планината, търсят нещо или някого.
Яне се досещаше какво търсят Кая и Кара Мустафа. Той пипна дръжката на красивия ятаган. Това оръжие му беше много мило, но то можеше да му коства живота. Срещу лоши хора се беше изправил Яне и сигурно лошо щеше да му се пише, ако го хванеха. Вече беше разбрал всичко, което го интересуваше и дори много повече. Не искаше да знае повече, защото страхът бавно се процеждаше в душата му. Вече знаеше кой е Али Бабаджан. Знаеше, че Буря наистина беше убила брат му, знаеше и какво се беше случило с Кая и Кара Мустафа, след последната им среща. Сега? Сега лошо му се пишеше. Те нямаше да го забравят и един ден със сигурност щеше да му се наложи да се изправи срещу тях и да си плати. А беше неподготвен. Отново изпита желание да стане, но този път искаше да развърти ятагана на Кара Мустафа. Вместо това остана седнал и отново погали Буря по голямата, красива глава.