- Да се бием с ятагани! - изрева Кара Тозю.
Яне се стресна. Той не беше толкова добър с ятаган. Тогава умът му започна трескаво да работи. Една мисъл се мярна в главата му. Нямаше какво да рискува и реши да действа.
Всички очакваха Яне да се дръпне и да откаже, а Манол байрактар да ги усмири и сдобри. Вместо това момчето каза:
- Вместо с ятагани, ако искаш може да се бием с пешкири. Ние Болярови така тренираме сеченето с ятаган. Така хем е безопасно и никой не може да бъде лошо наранен, хем се вижда кой колко е добър.
Кара Тозю явно също беше очаквал момчето да се уплаши и да моли за прошка и сега и той зяпна от изненада. Манол също беше учуден и известно време не можеше да измисли и да каже каквото и да е.
- Какво? Какво говориш? Какви пешкири?
- Бой с пешкири. Така в нашия род се учим да сечем с ятагани.
Кара Тозю не харесваше това, в което го въвличаше Яне, но нищо не
можеше да направи, затова питаше и търпеливо слушаше.
- Какво представлява боят с пешкири?
- Хващаш едни пешкир и с него удряш противника.
- Само това ли е?
- Да?!
- И защо трябва да въртя пешкири и да се излагам, вместо да ти отсека главата?
Ill там “Хайдут
149
II глава “Бачкьой
- Защото той ще секне твоята! - изкрещяха в един общ глас останалите хайдути и се заляха в смях. Очевидно мъжете много се забавляваха с това. което се случваше.
Думите на мъжете и това как се хилеха и шегуваха за негова сметка искрсно разсърди Кара Тозю. Суров човек беше той и не беше свикнал някакво еукалче да го бори, а после и да го прави за смях.
- Ние въртим пешкири, за да не се нараним - отговори Яне.
Момчето чувстваше, че се оплита и че ядосва все повече мъжа, но
след всеки опит да направи нещо, ставаше все по-лошо. След всяка разменена реплика лицето на мъжа ставаше все по-червено и по-червено.
- И какво, теб те е страх да не те нараня ли? - Кара Тозю беше радостен, че беше “уловил” Яне.
Тук обаче се намесиха останалите мъже, които искрсно се забавляваха.
- Не, страх го е да не нарани теб! - и отново се заляха във вълна от смях.
Кара Тозю се изчерви още повече. Яне разбра, че нещата отидоха твърде далеч и искаше да се откаже. Той не желаеше да ядосва човека, с когото беше работил цяло лято, от когото беше видял само хубаво и който трябваше да го подготви за изпита.
- Ако искате да не се бием, учителю!
- Оооо, момчето ти прощава! - останалите мъже продължаваха да ее шегуват за сметка на двамата.
- Давай пешкирите! - изкрещя Кара Тозю.
Мъжете угоднически донесоха два бели пешкира, на малки каренца. Яне пое своята кърпа и я нави веднъж на ръката си. Кара Тозю го гледаше и правеше същото, което и Яне.
- Сега двамата започваме да се удряме - каза Яне.
- Това е глупаво! Отказвам да участвам в глупости! Това е за някакви деца! - каза Кара Тозю.
- Ако искате мога да ви покажа и по-трудния начин - каза пак момчето.
- Уплаши ли се? Той иска да ти покаже по-трудния начин. Уплаши ли се от по-трудния начин? - продължаваха да наливат масло в огъня останалите хайдути. Само Манол не вземаше участие в това.
- Давай! - изкрещя Кара Тозю.
След това Яне накара да намокрят двата пешкира и така те станаха много тежки. Двамата мъже се съблякоха голи до кръста. Яне вече беше виждал големите заоблени мускули на Кара Тозю, но сега пак им се възхити. Всичко в неговия противник беше някак обло и макар да нямаше гъвкавост беше много силно. Дори ситните къдрави косъмчета по гърдите и корема на мъжа подчертаваха тази заобленост.
Токораз Memo
150
Ятаган и Меч
- Много е опасно и боли! - каза Яне, а останалите мъже отново се заляха в смях.
- Много е опасно! - крещяха те.
Когато Яне съблече бялата си риза, мъжете възкликнаха. Целите гърди на момчето бяха раздрани, а белезите все още се виждаха отчетливо. От какво бяха тези рани? Кой ги беше направил? Турски ятаган или диво животно? Мъжете гледаха обезобразеното тяло на момчето и нещо в коремите им се свиваше от жал и някакво вътрешно притеснение. После щяха да попитат от какво са тези белези. Момчето явно имаше някаква история и трябваше да им я разкаже. Личеше си, че не е обикновено момче, иначе как щеше да вдигне и удари в земята Кара Тозю и как щеше да ги надбори всичките.
Пешкирът натежа в ръката на Яне. Той много пъти се беше бил по този начин и знаеше колко тежки и опасни са ударите с мокра кърпа. Те не можеха да счупят кост, но натъртваха мускулите и предизвикваха жестока болка, а ако попаднеше удар в главата, дори един единствен можеше да те изпрати в царството на сънищата.
Яне замахна. Кара Тозю нелепо се опита да защити. Всъщност това беше лъжлива маневра. С широко движение Яне отклони мокрото “острие”. То беше тежко и не беше лесно да се промени посоката му, но момчето имаше опит. Бързо нанесе няколко удара по тялото на мъжа. Мократа кърпа тежко плющеше, като изстрели, когато се срещнеше в тялото на мъжа. Отначало противникът на Яне се правеше, че не обръща внимание на ударите, но един от тях беше толкова силен, че като го удари в крака го вдигна във въздуха. Следващият беше в бъбреците. Той изплющя по долната част на гърба на мъжа, който се опита с огъване да се защити, но не успя. След него получи удар по-бързо, отколкото Кара Тозю успя да реагира. Пешкирът се уви около главата на мъжа и го просна на земята. Яне неведнъж беше получавал такива удари и знаеше колко силни и болезнени са те. Втурна се и помогна на проснатия на земята мъж. На помощ му се притече само Манол, а останалите мъже се бяха натръшкали от смях на земята. Явно гледката на проснатия на земята Кара Тозю, победен от едно момче, искрено ги забавляваше.