Вечерта мъжът започна да се оправя. Яне лежеше, гледаше звездите и си мислеше за предстоящото изпитание. Преди да заспи се сети, че трябва да каже на Манол байрактар за ятагана, който виси на силяха му, но очите му се премрежиха и той заспа.
На сутринта всички, освен Кара Тозю, бяха в приповдигнато, весело настроение. Мъжът още го болеше главата. По всичко си личеше, че той е неспособен да продължи подготовката на Яне. Въпреки очакванията на младото момче, Кара Тозю не се сърдеше. Той като че ли се беше
151
III том “Хайдут “
II глава “Бачкьой”
примирил с всичко, което се беше случило предния ден. Този път Манол и другите мъже си разпределиха различните дисциплини, на които трябваше да учат Яне. Въпреки че само гледаше, удареният мъж явно не преставаше да се чувства ангажиран с момчето и продължаваше да му подвиква наставнически. Обучението с нож все така го водеше Диньо Цнганара, а на ятаган този път го учеше Манол. Двамата се упражняваха с дървени оръжия. Яне през цялото време чувстваше колко внимателен е байрактарят. Той явно се беше поучил ог гова, което се беше случило предният път с Кара Тозю и затова беше изключително предпазлив.
Когато заниманията свършиха, Яне се чувстваше все още изпълнен със сили. За да демонстрира ловкостта и силата си, той се хвана за един нисък клон, който беше пораснал настрани, успоредно на земята, прехвърли се и увисна с главата надолу. Повися така известно време, а след това започна да се превърта. В определен момент се огъваше и увисваше само на една ръка, после се набираше и сядаше върху клона. Яне използваше силата и гъвкавостта на цялото си тяло. Той се радваше и знаеше, че така увеличава силата си.
Мъжете гледаха и се възхищаваха на ловкостта на момчето. Всички те се бяха убедили в голямата сила, която момчето притежава, но това, което ги впечатляваше, беше лекотата и гъвкавостта му. Тялото на Яне като че ли не беше като техните. Всички те бяха силни, но тежки и тромави. Тежкият живот и лишенията ги бяха направили такива. Те винаги се пазеха да не се изтощят. Това, което виждаха, беше нещо друго. Земята като че ли не привличаше тялото на момчето. На няколко пъги клонът се изплъзваше от погледа на мъжете и у тях се създаваше илюзията, че огъващото се като змия тяло на момчето виси във въздуха. Струваше им се, че наблюдават ламя или хала.
После няколко от мъжете опитаха да поиграят на маймунски бой с Яне, но той с лекота ги побеждаваше. Най-добър беше Диньо Циганара, който с дългите си ръце много затрудни Яне. Другият, който успя да даде някаква съпротива, беше самият майстор Манол. Кара Тозю също искаше да се бори, но Манол не му разреши. Мъжът беше ударен в главата, а в някои от борбите, които мъжът загубеше, се забиваше със страшна сила в земята, в повечето случаи с главата надолу.
Откакто беше дошъл при хайдутите те се бяха установили на стан в една клисура, до две отвесни скали. От двете страни скалите бяха като стени, а в подножието им имаше големи клонести храсталаци. Те приличаха на каваци - ниски, разклонени, с широки листа, от едната страна по-тъмни, а от другата по-светли, покрити с фин мъх. Яне познаваше каваците и тополите още от низината. Според дядо му каваците и то
Токораз Memo
152
Ятаган и Меч
полите бяха едно дърво, но с различна съдба. Тополите израстваха високи, стройни, с клони насочени към небето, а каваците бяха клонести, ниски и някак разхвърляни.
“Тополите и каваците са едно дърво, както и всички хора са еднакви на пръв поглед. Всеки човек сам решава като какъв иска да израсне, дали с чиста и красива душа, която гледа право нагоре - към Бог, или настрани, без ред и красота, хаотичен, нисък и объркан.
Ние, Болярови. винаги се извисяваме като тополи. Всички ни виждат отдалеч, възхищават ни се и затова ни се подчиняват, защото ние първи посрещаме вятъра и го спираме, и така предпазваме ниските каваци, сгушени в стеблата ни. Но трябва да знаеш, че тополите не живеят дълго и при някоя буря ги намират пречупени, а тръгне ли да пада тополата, тя става на парчета и я смачква собствената й тежест и височината, от която пада. И колкото по-могъщ си, толкова по-тежко ще паднеш, и никога не се възгордявай, защото сме виждали и много могъщи тополи, изтръгнати от земята с корените, като клечки! И винаги помни, че твоята буря е някъде там и тя ще дойде при теб, и колкото по-могъщ си, толкова по-далеч от корена и по-нестабилен си!”