Попът погледна очите на момчето и в тях видя страшен блясък. Той самият се уплаши от този блясък.
Токораз Memo
154
Ятаган и Меч
- Защо реши да мразиш еничарите? - попита той.
- Как защо? - Яне беше изумен.
- Защо имаш нужда да мразиш? - попита пак попът. - Това не е християнско. Най-важните качества за християните са смирението и прошката. Само така можеш да покажеш на Бог, че признаваш неговото първенство. Казано е: “Ако ти ударят едната буза, предложи и другата!”
- Отче, не мога да повярвам, че говорите такива неща! Какъв ще е този Бог и колко нисък и малък е той щом, за да бъда по-нисък от него, трябва да пълзя? Аз мисля, че Бог е всемогъщ и всесилен, така колкото и да съм горд, той винаги е над мен и го знае!
- Греховни думи са това, Яне, и преголяма е гордостта ти! Локай се! - след това попът направи кръстен знак по посока на момчето. Яне само се усмихна. - Кой те е учил така?
- Дядо ми! - гордо отвърна момчето.
- Гордееш ли се, че победи Кара Тозю? - попита попът.
- Не! - Яне не излъга. Наистина след удара му беше неприятно.
- А знаеш ли защо е така?
- Защото беше нормално да го победя.
- Не! - твърдо отговори попът. - Защото в действията ти те водеше гордостта и това да докажеш колко си силен. Не мислеше за това как ще се чувства Кара Тозю, когато го унизиш пред всички нас. Не помисли, че така ще си създадеш един враг. Гордостта ти те водеше, а си толкова малък още.
- Не съм малък! Аз съм воин! Когато се изправя срещу противник, единственият начин, за да оцелея, е да победя! Но не го правя от гордост, а защото в битката съм по-добър от него.
Яне беше чувал за Глигорко много неща и беше сигурен, че и той е като него. Сега се дразнеше, че попът го вини за нещо, което не можеше да разбере.
- Целият си изтъкан от омраза - каза монахът. - Откъде толкова омраза у теб? Един ден ще станеш или много известен закрилник на народа, или зъл бандит. Дано Бог бди над душата ти и да те води по правия пъг!
Яне много се ядоса. Попът говореше за него все едно, че е малък и не може да се грижи сам за себе си.
- Аз ще стана най-големият пехливанин в света! - каза твърдо Яне.
- Дори това, което говориш, е светотатство. Казва се “Ако е рекъл бог!” или “С божията помощ!”
Яне нетърпеливо тръсна глава.
- Това са само думи!
Попът също се ядоса, защото младото момче си позволяваше е ви-роглавието си да обижда Бог и да богохулства.
Ill том “Хайдут
155
IIглава “Бачкьой”
- Не Бог ще ме направи, а аз ще стана башпехливан! - настояваше Яне.
- Бориш се наистина много добре, но с това мислене далеч няма да стигнеш! Човек, който казва искам да стана най-големият, най-великият, най-силният, е наранен човек. Той е малък и го е страх. Това, че ти искаш да станеш башпехливан, е защото те е страх.
- Това са глупости! - Яне знаеше, че така не се говори на по-стар човек, но от одеве мъжът съвсем съзнателно го ядосваше. - Аз искам да стана башпехливан, защото това е моят живот! Аз съм Боляров и цял живот така съм учен! Ще стана най-добрият борец в Империята, защото когато ние кажем нещо, винаги го изпълняваме! Затова аз ще стана башпехливан!
Двамата мъже бяха спрели на едно място и от одеве разговаряха на висок глас. Яне отдавна беше забравил, че е на пост. Те стояха точно на пътеката, откъдето преди няколко дни бяха пристигнали. За момчето беше ясно, че посреднощ никой няма да се осмели да замръкне толкова високо в планината и толкова близо до хайдушко сборище, затова беше спокойно.
- Добре, ами ако не успееш да станеш башпехливан, какво ще правиш?
- Какво говориш? - Яне беше изумен. - Как така няма да успея? Ние сме най-добрите пехливани! Такива са били всичките ми предци! Ще умра, но ще победя!
- Ами ако все пак не успееш? - Глигорко явно се заяждаше с него. Яне реши да не отговаря. - Ако се разболееш или осакатееш и не можеш да се бориш, какво ще правиш?
Яне се замисли. Наистина не беше мислил за това.
- Добре, не се натъжавай! - каза попът. - Ето, да приемем, че станеш башпехливан, после какво ще правиш? Това с какво ще те промени?
- Как с какво? Ще съм станал башпехливан!
- И какво от това?
- Как какво? - изумен извика Яне. - Това е най-голямото нещо на света!
- Кой ти е казал това?
- Всички знаят, че е така! Да победиш в Къркпанарските игри и в Едирне е най-голямото нещо в света!
- Това е само според теб и този, който ти го е казал.
Яне се чудеше какво да отговори, когато изведнъж картината драстично се промени. Най-близкият храст, който беше до тях, се раздвижи. Яне и Глигорко рязко се обърнаха натам. От устата на момчето излезе стон. Въпреки че се опита да посегне към дръжката на ятагана, ръката му не го послуша. Глигорко също беше като вцепенен.